Выбрать главу

Тунелът беше равен, с гладък под, но бе твърде къс — само след пет уплашени крачки го изведе в нова зала.

Трент се шмугна настрани и се залепи за стената. Помъчи се да успокои неравното си дишане. Сигурен беше, че се чува чак отвън. Рискува да надникне назад.

Някой с фенер беше влязъл в залата с мумиите. На подскачащата светлина фигурата се наведе и повлече тялото на приятеля му към ръба на ямата. Беше само един човек. Убиецът се отпусна на колене, остави фенера и придърпа Чарли към гърдите си. После вдигна глава към тавана и се залюля, като припяваше нещо на езика на юта.

Трент едва сподави стона си, когато позна сбръчканото съсухрено лице.

Докато гледаше, дядото на Чарли вдигна лъскав пистолет и опря дулото в главата си. Трент се извърна, но бе твърде бавен. В затвореното пространство изстрелът беше оглушителен. Половината череп на стареца експлодира в облак от кръв, кост и мозък.

Пистолетът изтрака върху камъка. Старецът тежко се строполи върху тялото на внук си, сякаш го защитаваше в смъртта. Отпуснатата ръка бутна фенера и го мръдна така, че лъчът се насочи право към скривалището на Трент.

Обхванат от ужас, Трент се свлече на колене. Спомняше си суеверното предсказание на дядото на Чарли: който нахълта в пещерата на Великия дух, никога не излиза от нея.

Племенният старейшина определено се беше погрижил това да важи за Чарли. Сигурно някак беше научил за кражбата на картата и ги бе проследил дотук.

Трент скри лице в длани и задиша тежко през пръстите си, отказваше да приеме онова, което бе видял току-що. Заслуша се дали не е дошъл още някой. Цареше пълна тишина. Изчака цели десет минути.

Когато най-сетне се убеди, че е сам, се изправи. Погледна през рамо. Лъчът на фенера стигаше до дъното на малката пещера и осветяваше онова, което бе скрито там в далечното минало.

В дъното на залата бяха натрупани каменни кутии колкото кутия за обяд. Изглеждаха намазани с масло и увити в кора. Но онова, което прикова вниманието на Трент, се издигаше в центъра на помещението.

Масивен череп, поставен върху гранитен пилон.

„Тотем“ — помисли си той.

Впери поглед в празните очни кухини, високия куполообразен череп и неестествено големите кучешки зъби. Трябва да бяха дълги поне цяла стъпка. Помнеше достатъчно от часовете по биология, за да разпознае черепа на саблезъб тигър.

Въпреки това остана потресен от странното положение на находката. Трябваше да съобщи за убийството и за самоубийството, но също и за това съкровище.

„Съкровище без смисъл“.

Забърза с всички сили по тунела, прекоси залата с мумиите и се затича към дневната светлина. Спря за момент при входа, спомнил си последното предупреждение на дядото на Чарли за това какво ще стане, ако някой влезе неканен тук и после излезе.

Ще настъпи краят на света.

Просълзен, Трент поклати глава. Суеверията бяха убили най-добрия му приятел. Нямаше да позволи същото да се случи и с него.

С един скок избяга обратно в света.

2.

30 май, 10:38

Резерват Юинта, Юта

„Нищо не може да предизвика по-голям цирк от убийството“.

Маргарет Грантъм прекоси импровизирания лагер, разположен на една висока поляна над клисурата. Беше леко задъхана от разредения въздух и от студа артритът се обаждаше в кокалчетата на ръцете й. Порив на вятъра едва не отвя шапката от главата й, но тя я задържа и отметна кичур посивяла коса.

Навсякъде около нея имаше палатки, разделени на различни групи — от правозащитните служби до местните медии. Имаше дори поделение от Националната гвардия, което да поддържа реда, но присъствието им само допринасяше за напрежението.

През последните две седмици пеша или с коне прииждаха групи индианци от цялата страна, привлечени на това затънтено място от избухналата полемика. Всички идваха под покровителството на различни акроними — НАБО, АУНУ, НАГ, НКАИ, но в крайна сметка всички тези думи служеха на една цел — да защитават правата на коренните жители на Америка и да запазят племенното им наследство. Някои палатки всъщност бяха индиански типита, издигнати от по-традиционните групи.

Маргарет намръщено поклати глава, когато някакъв новинарски хеликоптер се спусна към откритото пространство до лагера. Подобно засилено внимание само влошаваше нещата.

Като професор по антропология от „Бригам Йънг“, тя бе повикана от щатския отдел на Службата по индианските въпроси, за да посредничи в юридическите спорове около откритието. Беше посветила трийсет години на амбициозната програма на университета за коренните жители на Америка и беше известна сред местните племена като човек, който уважава каузата им. Освен това често беше работила с популярния историк и естествоизпитател професор Хенри Канош, който по произход бе от шошоните.