Някоя от големите частни корпорации би се стъписала от претъпкаността на повечето офиси. Един типичен кабинет на конгресмен се състоеше от комплекс от три стаи с миниатюрна приемна и чакалня. В едната от стаите се помещаваше конгресменът, втората бе за началника на щаба му, а в третата се намъкваха толкова хора от този щаб, колкото можеха да се поберат. Тук беше много важно да си нисък и слаб. Или дори дълъг и слаб. Стаите бяха с високи тавани.
— Хюго, Съединените американски щати се управляват от хлапета — каза Уорнър, докато двамата крачеха към офиса. Той хвърли поглед към Фицдуейн и се усмихна. — И това адски обърква врага, който и да е той. Боже мили! Върни ни, моля те, Студената война! Всичко беше толкова простичко!
Фицдуейн вдигна въпросително вежди, а Уорнър не се нуждаеше от по-нататъшно подканяне.
— Количеството работа тук е смешно — каза той, зарадван, че може да обясни достъпно. — По-голямата част от времето на един среден служител на избираема длъжност е посветено на работа по преизбирането му — създаване на имидж и непрекъснати срещи с избиратели. Останалото време отива за сваляне на грима след телевизионно предаване, присъствие на събрания, пиене и шибане, защото, в края на краищата, той работи толкова много и, видиш ли, се нуждае от отпускане. Затова не му остава абсолютно никакво време за четене на ония неща, за които гласува в Конгреса. Всеки случай не и подробно… Хей, човече, помисли за всички тия бумаги, дето се събират тук, и начина, по който ги обработват! Една най-обикновена сметка може да достигне до хиляда страници! А правилата в тази сграда са с такава степен на повишена трудност, че дори и Макиавели би им завидял. А и непрекъснато се изменят.
— Казваше нещо за хлапетата — напомни му прилежно Фицдуейн.
— И тъй, след като нашият избраник няма време да се занимава с работата, за която сме го избрали, вършат я хората от персонала му. Обаче и тук има едно капанче. Членовете на Конгреса не искат да чуват обвинения, че харчат много пари за себе си, затова гласуваният от тях бюджет за щабовете им е направо символичен. Това означава две неща. Първо, много малко хора с добър стаж зад гърба си могат да си позволят да останат тук. Докато стареят, натрупват задължения, а това е доста скъп град. Затова се махат и стават лобисти или пък се връщат по родните си места и си изкарват хляба, разказвайки истории за войната. Второ, щабовете са здраво претъпкани от студенти и колежани, работещи само за чест и слава. На тях не им плащат нищо… Ама странна система имаме, а? Означава, че американската законодателна машина се управлява от банда тийнейджъри, които бачкат безплатно. И тъй като Щатите в момента наистина са суперсила, това обяснява много неща. Бог да благослови Америка!
— Ами вие с Лий и Мори? — забеляза Фицдуейн. — Вие поне не сте в пелени.
Уорнър спря рязко и впери поглед във Фицдуейн.
— Е, Хюго — безгрижно подхвърли той. — Според мен сме някакво изключение.
Фицдуейн вече свикваше с емоционалното поведение на Дан Уорнър, но на този етап не знаеше дали заместник-шефът на щаба се шегува, или не. Халосни или истински бяха патроните му?
Бе цяло щастие, че групата Яибо бе вече на място.
Екипът на Уаками не бе дошъл във Вашингтон само заради убийството. Трябваше да огледат града и да са подготвени и за по-нататъшни акции. Вече бяха проверили много от правителствените учреждения, включително и Фарнсуърт Билдинг. Влизали бяха няколко пъти и дори посетиха офисите, разположени до този на конгресмена Уейн Сандърс, където се намираше щабът на Комисията за борба с тероризма.
Успяха да огледат сградата надлъж и нашир, без някой да им попречи, защото се представяха не като туристи, а като лобисти. Тъй като японците особено енергично използваха американската система на лобиране, за да разширяват и пазят японските интереси — даже и в случаите, когато тези интереси противоречаха на американските, — трима японци в повече не привлякоха ничие внимание.
Уаками дори си беше приготвил визитни картички, идентифициращи ги като „Група за приятелство между Осака Индъстриз и Съединените щати“. Тези картички им бяха осигурили достъп като генерално пълномощно.
Сенаторите, конгресмените и техните щабове непрекъснато търсеха пари, влияние и гласове — горе-долу в този порядък. Всички знаеха, че японските бизнесмени си тъпчат парите в чували от ориз, а с тях можеше да се купи влияние.