С една дума — SHARP работи! Да гледаш как се стреля с едно „оръдие“, 120 метра дълго, е доста впечатляващо събитие.
Докато пиша тези редове, SHARP вече ни е показал един съвсем нов и евтин начин за извеждане на товар в космоса. Търговската компания се нарича JVL — Julles Verne Launching Company — на името на човека, който за първи път е предложил идеята за преодоляване на земната гравитация да се използва оръдие. Научната фантастика се превръща в реалност. И за нас, писателите, става все по-трудно да поддържаме дистанцията и да вървим напред.
Но моля ви, забележете, че истинският SHARP и новата JVL не са „оръдия“ в истинския смисъл на думата. Дългата цев ме наведе на мисълта да им дам това име, но истинският термин е „установка за изстрелване“ и това е най-чистата по отношение на замърсяване на околната среда установка, конструирана досега. Тяхното гориво, водородът, се превръща във вода.
Супероръдието в тази книга е вдъхновено от този факт, но е чиста измислица.
Ливърморският екип, участващ в „най-голямото и най-чисто оръдие на света“, създаващ по този на чин история, е както следва:
Д-р Джон Хънтър и д-р Хари Картланд; Фред Райникър; Лу Бертолини; Уорън Мейси; Гари — Дрю — Харгис; Кен Хайн; Рон Гринууд; Бил Фриц; Мат Трейни; Пол Хестън; Фред Алън; Дейл Джонсън; Чък Кук; Джейми Листър; Сал Лонго — шеф на изпитателния полигон в Абърдийн; Йорген Грот от Терма Електроникс; Чет Ванек от Ванек Прототайп; Кевин Боукът; Хари Шортланд; Джим Роу; Дан Шуман; Крие Стефани; Джон Бенедикт; Ед Зивик; Майк Уайт — шеф на Джонс Хопкинс — Лаборатория по приложна физика; Чък МакКлинтън — шеф на НАСА Ленгли; Фред Алън; Арлин Хаузър; Боб Куосни — Убиеца; Гари Андерсън; Дейв Фолц; Карлос Перес; Дан Филипс; Рей Гоубъл; Гари Леман; Джим Армстронг; Боб Кост; Една Мартинез; Тим Самънс; Майк Домън; Ед Ютигър.
Специални благодарности на:
Моите асистенти, Сюзън Байърнс и Маргарет Калахън; моя агент, храбрия Робърт Готлиб, на Уилям Морис и неговите асистенти Лора Мадона и Марта Дейвид; моя редактор Дейвид Хайфил; на неговите асистенти Лорин Мартиндейл; Рон Суонсън; Габриел Кели; д-р Джо Сперадза; Кати и Джим Майстър; Оливър Майли; Крие и Джейн Кардъс; Боб и Ан Фултън; Скот Горли; Лари Хама; Том Константин и Джим МакГивли; Джими Фокс; Рич Грийн; инспектор пълномощник Боби Мартин; Ал Мартин; Арнолд Шаб; Боб Стейн; Лойд Морисет; Джонатан и Били Конрад; Боб Хънтър; Стив и Бони Кейн; Марли Ръсов; Майкъл Каплан; и един от най-приятните и привлекателни хора, които съм срещал — Патриша Бърк от офиса на „Парамаунтс“ в Ню Йорк.
И накрая остават Тримата мускетари — полицейски комисар Джон Причърд; Денис Мартин и Джими Майли.
Пролог
Токийски залив, Япония
Тя приличаше на купчина парцали, полюшващи се на вълните. Щяха да я подминат, без изобщо да й обърнат внимание, обаче над водата за миг се мярна ръка, която сякаш им помаха. Може да е било зрителна измама, защото, когато се доближиха до нея, очите й бяха затворени, а тялото й — съвсем отпуснато.
Издърпаха я върху палубата на старата рибарска гемия и я занесоха долу в каютата. Цялото й лице бе нарязано и издраскано, а дрехите й като че ли бяха обгорени. Превързаха раните й, доколкото можаха. После я съблякоха, завиха я в юрган и я положиха да легне на един дюшек върху пода. В каютата бе тясно и миришеше на гниеща риба, но това бе всичко, което можеха да направят за нея.
Старецът се върна на руля, а Хиро отиде на носа да гледа за други оцелели. Оставиха Йоши сам с жената. Той се взираше в бинтованото лице, но не виждаше нищо, освен очертанията на гъвкавото тяло и твърдите й гърди. Личеше си, че е била много красива жена, макар че лицето й щеше да остане цялото в белези.
Дори бе повече от красива — сексапилна, силна, с дълги, стройни бедра. Необикновено изпъкнали зърна. Жена, за която можеш само да мечтаеш…
Юрганът се бе смъкнал от раменете й и той се наведе да го оправи. Жената все още бе в безсъзнание. Ужасно му се искаше да я погледне пак, но възпитанието не му позволи. Длъжен бе да постъпи така с претърпял крушение човек. Някой ден той самият можеше да се окаже на нейно място. Никога не се знаеше какво може да се случи в морето.
Дрехите на жената лежаха захвърлени на купчина в ъгъла на каютата. Отегчен, той клекна до мокрите парцали и започна да ги прехвърля един по един. Като че ли приличаха на остатъци от някаква униформа. Ризата бе със закопчани джобове като на военните, а панталоните имаха странични и външни джобове, които стигаха почти до коляното. В тях обикновено се слагаха карти.