Мисис Блекмор слизаше предпазливо по опасните стъпала, хлъзгави от влагата.
Елизия я гледаше смаяна. Тази нежна и тиха жена се приближаваше с пистолет в ръка, вперила в нея изпълнените си с неприязън очи. От цялата й фигура лъхаше злоба, каквато Елизия никога досега не бе долавяла у нея.
Лицето на мисис Блекмор бе изкривено от омраза. Тя насочи пистолета си към Елизия.
— Какво означава това, мисис Блекмор? — Елизия се отправи храбро към жената, без да издава страха, който я разтърсваше.
— Милейди ще ме извини, че не се изразих ясно. Моля за прошка! Благородната маркиза!… — Мисис Блекмор се изсмя ехидно и със задоволство огледа жалкия вид на Елизия. — В момента май не изглеждате чак толкова изискано, милейди! Нали, момчета? — обърна се тя грубо към мъжете, които бяха застанали мълчаливо зад нея — едри, широкоплещести, с огромни ръчища. Елизия не бе забелязала кога са слезли по стъпалата. Навели застрашително глави, те гледаха изпод вежди уплашената жена без капчица състрадание. Елизия си спомни за мъжете, които бяха пребили Йън. „Те не се церемонят много-много“ — бе казал брат й, и сега тя можеше със собствените си очи да се увери колко са ужасни.
— Мене ако питат, все още си изглежда екстра — каза по-ниският от двамата, захили се противно и ръгна с лакът другаря си.
— Нещо като че ли сте изненадана? — запита мисис Блекмор подигравателно.
— Да, изненадана съм, мадам. С вашия талант сте направо за сцената. Много лесно се справяте с различните си роли — отвърна Елизия дръзко.
— Приемам това като комплимент — засмя се жената. — А и би трябвало да съм добра. Петнадесет години съм била актриса, преди да се омъжа за ескуайъра. О, тогава бях наистина добра! Тази роля сега не ми доставя особено удоволствие, обаче е средство към целта.
— И каква е тя?
— Да заблудя вас, глупаците, за да ме подценявате. Кой би се усъмнил, че невзрачната мисис Блекмор управлява най-грандиозното предприятие за контрабанда в Англия? Никой не си дава труда да помисли за мене. Веселят се и танцуват, ядат и пият в къщата ми, забавляват се и дори не ме забелязват. Толкова са захласнати от любезностите на ескуайъра. Слепи идиоти! Нищо не ги интересува, стига стомасите им да са пълни и да има забавления. Нямат повече мозък от стадо овце!
— Значи вие ръководите канала за контрабанда? А ескуайърът? И той ли е само комедиант? — запита Елизия.
— О, не! Той си е напълно истински. Гледа си малкото имение на север и не го бива за контрабандист. А ни трябваха пари… Но той прави каквото му кажа. Добре знае, че аз съм тази, която има ум в главата. Аз пък се грижа той да има достатъчно коняк, пури и лакеи около себе си! — Гласът на жената преливаше от просташко самодоволство. — Виж, в моите планове няма място за него…
— И какви са вашите планове?
— Хм, мисля, че имате пълното право да ги научите. — Мисис Блекмор направи драматична пауза, за да предизвика още по-голям интерес. — Вие ще продължите да играете главна роля в тях!
— Аз ли? — ококори се Елизия.
— Да, вие! Вие сте централната фигура в моя план. Всъщност вие сте по-скоро пречка. Пречка, която ще бъде отстранена в най-скоро време. За нещастие първият ми опит не успя. Едва ли сте повярвали, че някой ви рани случайно по време на лов… — Явно споменът за онзи изстрел й доставяше огромно удоволствие. Желанието й да се похвали с делата си бе твърде голямо, а дълго сдържаната и прикривана жестокост сега я караше да направи всичко колкото се може по-мъчително за жертвата си.
— Вие?! Вие сте накарали да стрелят по мене? Наредили сте да ме убият? — Елизия почувства, че й се завива свят. Ледената буца на страха натежа в стомаха й.
— Да, планът беше отлично изпипан, само че онзи идиот ви рани, вместо да ви убие. Сега вече ще ви очистя без много церемонии. Просто нямам друг избор. Действително няма време! Зная, че сега не е най-подходящият момент, при всичките тези гости, а и новата пратка, която пристигна днес следобед. Голям късмет имахме с тази мъгла! Така всичко ще стане много по-бързо. Страхотен удар! Никога не съм получавала толкова много пари за една пратка. Затова трябва лично да се погрижа. Ескуайърът е вече на брега, но не мога да му се доверя, той няма да успее да държи всичко под око. Впрочем вие давате ли си сметка колко трудности ми създадохте? — сопна се неочаквано мисис Блекмор и изгледа Елизия неприязнено. — Наистина трябва да ми се извините! Да си блъскам главата как да се отърва от вас при всичките ми ангажименти, които изискват цялото ми внимание! Само като си помисля колко скъпоценно време пропилях да се занимавам с вашето премахване…