— Обичам те, Елизия! Нима това наистина няма никакво значение за теб? Държах се като глупак и страхливец. Но просто не съм на себе си, откакто те познавам. Смятах се за много хитър, че съм те прилъгал да служиш на собствените ми цели. Ти беше толкова лесна жертва! Не искам да те залъгвам, че е било любов от пръв поглед. Та аз изобщо не знаех значението на думата „любов“… Но те желаех така, както всеки пламенен мъж би пожелал една красива жена. Не го разбрах веднага, но когато те видях за първи път, наистина нещо в мене се промени. Чак по-късно усетих промяната. Така че междувременно използвах безогледно създалото се положение, все се оправдавах пред себе си, че това, което мога да ти предложа аз, е далеч по-добро от онова, което те очаква в Лондон… И изведнъж загубих власт над себе си! Ти бе толкова различна от другите жени, които бях срещал! Ти ме ненавиждаше, а това беше нещо ново за мен. После се улових, че постоянно мисля за теб, че копнея за теб… Опитвах се да се убедя, че това е само физическо желание, но след като те обладах, жадувах за теб повече откогато и да било. Не, не беше само тялото. Ревнувах всяка твоя мисъл, която не ми принадлежеше. Когато те видях просната там, под ония дървета в гората, имах чувството, че умирам, защото помислих, че си мъртва. В онзи миг осъзнах, че те обичам повече, отколкото съм могъл да си представя и в най-смелите си мечти.
Алекс стана, отиде до камината и се загледа в пламъците.
— Аз съм човек, изпитал всичко в този живот — отново наруши мълчанието той. — Човек, който винаги взима онова, което е пожелал. Сега искам теб. Бих могъл да ти наложа волята си, да те принудя да живееш с мен, след като си в моя дом и тук аз съм пълновластен господар. Ти носиш моето име, а може би вече и моето дете под сърцето си. Такива връзки не се разкъсват лесно. Но аз няма да те насилвам да останеш при мене, ако пожелаеш да живееш някъде другаде. Как би ми се искало да те затворя и да те държа като пленница, за да имам време да завладея сърцето ти! Аз съм самонадеян и жесток, да не говорим за това, какъв страшен ревнивец и егоист съм. Не искам да те деля с никого! Ти си единствената жена, която някога съм обичал и продължавам да обичам… И точно когато открих това, загубих всичко! Не мога да ти причиня болка, само и само за да изпълня собствените си желания…
Алекс стоеше приведен пред камината, сякаш търсеше топлината на огъня. Единствено свитите му юмруци показваха огромното му вълнение.
Елизия го гледаше унесено. Алекс има право. Той е самонадеян, но не и жесток. Просто е свикнал всички да играят по свирката му… Той е горд и властен човек… Но тя го обича… Усмивката разля сиянието си по цялото й лице, зелените й очи грейнаха: и той също я обича!
Една цепеница се срути в камината, избухнаха искри, лумнаха пламъци. Този шум сякаш изтръгна Елизия от унеса й. Оковите, които я притискаха, сега се разкъсаха и тя пристъпи смело към човека, когото обичаше.
Алекс усети как нежните й ръце го прегърнаха през кръста и как тя се притисна към широкия му гръб. Обгръщаше го здраво, сякаш се боеше, че той може да изчезне, преди да успее да му каже колко го обича. Алекс почувства как го залива жарка топлина, но тя нямаше нищо общо с огъня в камината. Елизия потърка буза в рамото му, но той не помръдна, целият изтръпнал в очакване.
— Алекс… — Гласът й звънна в ушите му. Тя се сгуши като коте в него. — Започвам да си мисля, че тук е твърде приятно, милорд — тихо заговори тя. — Честно казано, много ми се иска да поема ролята на господарката на замъка… А как ли бих могла да поддържам острия си ум и език, ако нямам до себе си един толкова хаплив, непоносим и достоен за любов мъж?
Елизия усети как раменете му се разтресоха, чу ликуващия му смях. Той я хвана за китките, освободи се от прегръдката й, за да може да се обърне с лице към нея. Ръцете му я притеглиха властно и той я притисна към гърдите си.
— О, милейди! Наистина нямате равна на себе си! — В смеха му трепкаше възхищение. — Нали си чувала за прословутия късмет на Тревейнови? Разправят, че съм сключил договор с дявола. А сега вече приказките няма да имат край! Само като видят каква зеленоока вещица съм си взел. Но внимавай! — Той вдигна шеговито пръст, да я предупреди. — Само аз ще опитомя тази вещица, за да пия от сладките й целувки. А дечицата ни сигурно ще бъдат с рога и опашки, но това няма никакво значение.
Алекс я притисна още по-силно към себе си.
— Нека да го чуя пак, мила! Кажи ми, че ме обичаш! — шепнеше той, като хапеше нежно ушенцето й. — Мисля, че никога няма да се наситя да го чувам.