— Не видях каретата ви навън? — каза сър Джейсън. — Не допускам, че при това ужасно време ще яздите по целия път до брега?
Сър Джейсън се размърда неспокойно на стола си, чудейки се какво ли е казал, за да предизвика този развеселен израз по лицето на маркиза.
— Тръгнах на кон от Лондон, а каретата и слугата ми ще ме настигнат по-късно. Би трябвало да са тук утре рано — лорд Тревейн посегна към канеления крем, с който завърши вечерята.
Двамата продължиха да разговарят и след като се нахраниха, Тибитс напълни две тумбести чаши от най-доброто си бренди, доставено от контрабандистите, и ги поднесе на двамата мъже, настанили се в големите кресла пред камината. После хвърли бързо една цепеница в пламъците и напусна салона.
Известно време говориха за незначителни неща, обсъждаха предимствата на боя с петли, кой в Лондон е най-добрият боксьор, ще нападне ли Наполеон свещените брегове на Англия. Докато на сър Джейсън му писна от тези баналности и изведнъж каза:
— Мислех, че ще отидете с вашата повереница Катрин Уелингтън на север… — сър Джейсън замлъкна за момент, като че ли размишляваше. — О, не! Тя вече не се казва Уелингтън, нали? Май чух някъде, че неотдавна се е омъжила, но не запомних името на щастливия жених.
— Да, Катрин е вече омъжена и не пътувам с нея. Едва ли щастливият жених би искал да ги придружавам през медения месец.
— Нямах представа, че е била сгодена, когато беше в Лондон. Още е много млада. Бяхме се уговорили с една компания да ходим на театър и ми казаха, че нямало да дойде, защото напуснала Лондон. Без всякакво обяснение, без причина. Просто изчезна, като че е била омагьосана… — той продължаваше настойчиво, като че някакъв демон го тласкаше да говори неща, за които можеше да съжалява.
— О, да! Тя наистина беше в опасност, но не от омагьосване, а от всичките авантюристи, които са се навъдили в обществото — заяви маркизът грубо и отпи глътка бренди. Златистите му очи се присвиха, и той погледна сър Джейсън изпитателно. — Успях да отбия една подобна атака. Всъщност беше и нужно, тъй като всеки, които би се оженил за Катрин без мое съгласие, нямаше да успее да сложи ръка на парите й. Това охлажда желанията на измамниците. В такъв случай ще трябва да разговаря с мен, нейния настойник, а аз се отнасям твърде сериозно към задълженията си.
— А Катрин? Не трябваше ли все пак да й се разреши сама да избере съпруга си? Какво би станало, ако тя се влюбеше в някого и той й отвърнеше с взаимност? Все пак този някой можеше да бъде привлечен не само от парите й. Тя е красива млада жена.
— Какво ви кара да мислите, че Катрин не си е избрала сама човека, за когото се омъжи? Тя от дете е била влюбена в сегашния си съпруг, и двамата само са чакали да се оженят. Само че Катрин трябваше да опознае живота в Лондон, преди да се оттегли на село и да се превърне в „проста селянка“, както се шегува самата тя. Не може да се отрече, че е страшно привлекателна. Но смятам, че всички знаем имената на хората, които се опитваха да се облагодетелствуват от един брак с нея, знаят се и предишните им напъни да хванат някоя богата наследница. Впрочем, не разбирам защо говорим за това. Катрин винаги е била непристъпна, а особено пък сега, когато е омъжена.
— Както желаете. Но все пак, само една идея: какво щеше да стане, ако тя не пожелаеше да вземе този мъж, ако обичаше друг? Щяхте ли все пак да я принудите?
— Ако Катрин не пожелаеше, никога не бих я насилвал. Но младият Бърдсли хареса и на двама ни. Той живее в съседното имение, така че двата имота ще могат да се слеят. А това, че двамата се обичат, е едно чудесно допълнение. В противен случай може би щях да търся друг младеж. Но защо непрекъснато говорите за брак по любов? Много малко хора от моя кръг, а смятам, и от вашия, се женят по любов. Всъщност, питам ви съвсем сериозно, това имало ли е някога значение за вас? — Маркизът открито му се подиграваше.
— Да не искате да кажете, че вие никога не бихте се оженили по любов? — запита в упор сър Джейсън.
— Онова, което искам да кажа е, че се съмнявам в самото съществуване на чувство като любовта. Ако се оженя, ще го направя, за да имам наследник, а не защото ще обичам една жена.
— В такъв случай и вие ще се ожените, за да получите нещо! — победоносно възкликна Бъкингам.
— О, положително не в този смисъл, за който намеквате. Ще се оженя за една жена само заради онова, което тя може да ми даде, и което е невъзможно да имам без нея. Наследник на името и на имота ми! А всичко останало тя ще получи от мен. Тя може да дойде в дома ми буквално гола, като новородено. Но няма да седна да я залъгвам, че съм влюбен в нея. Смятам, че в това именно се състои разликата между нас двамата. Не съм много силен в лъжите.