И тази стая бе червено-златна. Ала тук не се виждаше нищо черно. Край една от стените бе поставена позлатена тоалетна масичка, до нея — кушетка, покрита със златиста коприна. Златна бе и облегалката на кушетката, красиво оформена като раковина. Завесите на прозорците бяха яркочервени. Елегантно дамско писалище и леки златночервени бамбукови столове и масички довършваха мебелировката. Камината бе от снежнобял мрамор със златен кант.
Елизия отиде до полуотворената врата към другата спалня. Всичко бе в черно и златно. Изглеждаше толкова мъжка!… Погледът й се плъзна по дългите златисти завеси, огромното легло с балдахин и скрина от черно лакирано дърво, по прекрасния килим на черни и златни цветя. Пред камината от рядък черен мрамор със златни жилки бе поставена кушетка, тапицирана с черна кожа. През разтворените врати на шкафа Елизия видя цяла редица най-различни мъжки жакети от кадифе и коприна. Там беше и познатата й вече наметка, с която Алекс бе пътувал. Тя бързо притвори междинната врата и установи, че няма ключалка.
Две момичета донесоха в стаята красива вана и я поставиха пред камината. Започнаха чевръсто да я пълнят с гореща вода, от която се вдигаше пара. Погледнаха плахо Елизия и бързо изчезнаха навън.
Елизия се отпусна във ваната с истинска наслада. Натри се с благоуханния френски сапун, протегна стройния си крак, поразтри глезена си. После плъзна насапунисаните си ръце по раменете и гърдите си. Изведнъж долови мирис на тютюн, същия, който бе вдишвала в каретата. Ноздрите й потръпнаха. Тя бързо се извърна, но успя да види само как междинната врата се затвори безшумно. Колко време бе стоял мълчаливо да я гледа? Елизия скочи неспокойно, обви около мокрото си тяло затоплената кърпа и бързо се избърса. Облече украсената с дантели нощница, която Дани бе приготвила. Фината батиста погали кожата й. С типично женско любопитство Елизия се запита чия ли е?
Чу шум и се хвърли уплашено в леглото. Но беше вратата към коридора. Влезе Дани с поднос в ръка, на който бяха поставени каничка с чай и чиния с дребни сладки. Елизия въздъхна облекчено и понечи да стане. Но Дани й даде знак с ръка да си лежи.
— Имате нужда от чашка чай, мила. Така по-лесно ще заспите. Стойте си на топличко в леглото! — И тя сложи таблата на коленете й.
— Прекрасна нощница, Дани — каза Елизия и отпи от чая. Слава Богу, вътре нямаше ром! — Надявам се, никой няма да се сърди, че съм я облякла…
— Очарователна сте с нея! А за сърдене, няма кой да се сърди. Тя беше на майката на лорд Алекс. Много обичаше красивите неща.
Дани започна да вади дрехите от чантата на Елизия. Намери куклата, внимателно я взе и я постави на масичката до леглото.
— Каква красива кукла! — извика тя възхитено започна да приглажда богатата й дълга рокля.
— Татко ми я подари, когато бях малка. Пазех си я и никога не съм я пипнала с мръсни ръце. Струва ми се, още тогава разбирах, че ще я запазя завинаги… А тези бяха на майка ми — каза бързо Елизия, когато Дани извади от чантата сребърната четка и гребена и ги постави на тоалетката.
— Не са много спомените ви от нея, мила моя — установи Дани със състрадание.
— О, да, вещите. Но аз имам моите спомени, Дани, и никой не може да ми ги отнеме, така, както ме лишиха от имотите ми: и къщата, и конюшните, и коня ми. Всъщност наложи се всичко да продадат. Бавачката ми запази един сандък с няколко семейни вещи. Сигурно още ги пази. Повечето бяха на брат ми Йън, който загина някъде в Средиземно море в битката срещу Наполеон… На другия ден след като родителите ми загинаха, получих писмо от Министерството на флотата… — Елизия извърна очи, прехапала разтрепераните си устни.
— О, клето дете! — извика Дани и я прегърна, сякаш да я защити от нещо. — Колко ли ви е било трудно! Но вече не бива да се тревожите! Сега сте у дома и Дани ще се грижи за вас. Просто си мислете само за щастливите дни, когато сте били сред семейството си. Забравете лошото! Представяйте си, че сте били някъде на гости и сте се върнали отново вкъщи.
— Ще се опитам, Дани. Зная, че трябва да го направя, но сега съм толкова уморена! — усмихна се Елизия.
— Нищо чудно. Цяла нощ сте пътували, без да поспрете! Как може така! — каза Дани сърдито. — Сега си легнете, затворете очи и заспивайте! — Тя зави Елизия като малко дете. — Кротко и послушно! Все така казвах на момчетата.
Тя духна свещите, взе подноса и й пожела лека нощ.
Елизия се обърна настрани, вперила очи в тъмнината. Не можеше да заспи. Някакъв часовник удари един път. Дали ще дойде? Сега той имаше пълно право да спи в леглото й и да върши с нея каквото пожелае… Надяваше се да не дойде, но можеше ли да му попречи, ако реши да го стори — тя беше в ръцете му — в ръцете на човека, към когото още от първия миг изпита неприязън, когото познаваше едва от един ден. Не знаеше почти нищо за него или за неговото семейство, освен малкото, което бе споменала Дани. Знаеше, че родителите му са мъртви. Дани бе споменала за „момчетата“, навярно лорд Тревейн имаше братя. Може би имаше и някоя сестра на нейната възраст, с която да се сприятели… Ами ако тази сестра се окажеше като лорда — мрачна и надменна? „Само дано не е така!…“ помисли си Елизия, вече замаяна от съня, и затвори очи.