Лорд Тревейн седеше замислен пред голямата камина в кабинета си и не откъсваше очи от пламъците. Той поразклати брендито в чашата си, постопли го в дланите си, замислен за момичето на горния етаж. Неговата съпруга! Той се засмя на глас — някакъв странен хрипкав звук, който прокънтя в стаята. Женитба!… Той сви презрително устни, като си спомни браковете на своите приятели. Подписваш някакъв договор и получаваш право да вземеш една жена в леглото си и да я оплодиш, и то с възторжената благословия на обществото и на църквата. А ако към всичко това можеш да поприбереш и някаква зестра, всички се втурват да поздравяват хитреца. Особено пък ако е успял да си запази и част от любовниците… Ами булката? Да не забравяме и прекрасната булка! Тя ще върти домакинството, ще пилее пари, ще командва мъжа си. И всички ще се отнасят с уважение към нея, ако си завъди любовник. Да, от една женитба могат да спечелят всички!
А ето че сега и той беше вече женен мъж. Но никой не можеше да му натяква, че се е оженил заради парите на жена си. Беше дошла при него само с роклята на гърба си, дори не беше истинска рокля, ако трябва да бъдем честни. Изведнъж Алекс си спомни какво бе казал на Бъкингам — че жена му може да дойде при него както я е майка родила. Господи! Точно така бе станало! Ако не мразеше Бъкингам толкова много, би трябвало да го похвали, че повярва на думите му и я сложи в леглото му съвсем гола. Този път Бъкингам надмина и самия себе си!
Лорд Тревейн си представи как Бъкингам я е разсъбличал като истински мародер, който ограбва трупове! Почувства, че у него се надига глух гняв. „Трябва да измисля начин да го накажа!“ — закани се ядно той.
Маркизът погледна в чашата си и там му се привидяла дълги стройни крака, единият изпънат, целият в сапунена пяна. Видя червеникавозлатната вдигната на тила коса, разпилените, накъдрени от водните пари кичури около лицето. Бели рамене и млади сочни гърди, порозовели от топлата баня и от отблясъка на пламъците в камината.
„Красавица!“ — примижа той, спомнил си за мекото й телце и сладките устни. Добре поне, че сър Джейсън не бе довлякъл в леглото му някоя дългоноса кощрамба, която хленчи за майка си! Би трябвало не да отмъщава на Бъкингам, а да му благодари за прелестното създание, което бе намерил.
Изведнъж го обзе глух гняв при мисълта, че Бъкингам е гледал Елизия гола, че я докосвал, дека го я е събличал. Сам не можеше да разбере откъде го връхлетя това диво желание да убие Бъкингам. Елизия му принадлежеше, никой нямаше право да я докосва!
Елизия! Да, тя бе негова и той я желаеше до болка. Почувства се привлечен от нея още щом я зърна, застанала пред камината в стаята за гости, за да се сгрее. Първата жена, която го намираше отблъскващ. Това бе толкова необичайно за лорд Тревейн! „Повечето жени биха се втурнали охотно в такава любовна авантюра!“ — помисли си Алекс. Но не и чаровната мис Димарайс. Как презрително го бе изгледала само, как се бе боричкала по-късно в леглото му, същинска дива котка! Не би желал да я заблуждава. Не искаше да залъгва вече никоя жена след онази ужасна сцена с Мариана. Оттогава всъщност бе започнал да ненавижда всички жени. Естествено прояви презрение и цинизъм и при срещата си с тази зеленоока вещица с коси от пламък, която го оплете в мрежите си против волята му и помете с едно гъвкаво движение на бедрата си цялата му ненавист към жените.
„За този огнен темперамент ще трябва здрава ръка. Но по-добре така, отколкото някоя невзрачна мишка. Предпочитам тази малка лисичка!“ — помиели си той и кехлибарените му очи припламнаха.
Маркизът допи брендито си и се отправи нагоре по стълбата. Вървеше бавно по безкрайния коридор, но дългите му крака го отнесоха сякаш за секунди до вратата на господарските покои. Влезе в стаята на Елизия, приближи се до леглото и застана там мълчалив, загледан в спящото момиче. Свещта в ръката му огряваше лицето й със златна светлина. Косите й бяха разпилени като жарава по възглавницата. Тъничката й ръка бе открита и златният пръстен блещукаше върху бялата кожа като белег за неговото господство над нея.