— Няма да ми станат! Никой не ми е взимал мярка. — Елизия бързо събу пантофките, които Дани й бе донесла още първия ден отнякъде. Икономката наистина бе отчаяна от дървените обувки, с които Елизия се бе появила в гостната.
Елизия пъхна тесния си крак в една обувка от фина кожа в ловджийско зелено. Беше й точно по мярка! Люси започна да окачва роклите в гардероба, като преди това извади двете стари рокли с високомерно сбърчено носле.
— Всичко ще ви стане, бъдете спокойна! — заяви самоуверено Дани. — Взела съм мерки по старите ви дрехи и обувки.
— Дани! Вие ли го направихте? Вие сте поръчали всичките тези неща за мене?! — Елизия изтича и прегърна импулсивно дребната женица, без да обръща внимание, че изпомачка робата от стоманеносиньо кадифе, която Дани тъкмо бе разгърнала в ръцете си.
— Е, аз само осигурих мерките. Поръча ги вашият съпруг, лордът. Даде ми най-точни указания. Светли цветове — така ми каза. — И много зелено и златно. Всичко необходимо за пълен гардероб. О, лорд Алекс знае какво иска! И винаги само най-скъпото, друго не го задоволява! — Дани се ухили гордо, като пакостлив магьосник, който сам се радва на вълшебствата си.
— Лорд Тревейн ги е поръчал в Лондон? — възкликна Елизия. Бялата прозрачна нощница сякаш опари пръстите й и тя я изпусна на земята.
„Толкова много дрехи за мене! И така бързо! Сигурно е накарал всички лондонски шивачки да шият ден и нощ, за да стегнат целия този гардероб. Колко ли струва всичко това?“ Елизия неволно огледа натрупаните из цялата стая дрехи — сутрешни тоалети, следобедни рокли, костюми за разходка… И към тях подходящи обувки и шапки, какви ли не наметки, какви ли не най-фини фусти… Ами батистените нощници и бельото?!
Дани отвори още един сандък. Нямаха сили да ахкат повече. Извади бална рокля от турскосин креп сатен с пищен рюш, след това една морскозелена рокля, извезана със звезди от мъниста… От вътрешността на сандъка грееха още дрехи, зашеметяващ калейдоскоп от цветове и материи!
Елизия гледаше прехласнато всичките тези разкошни тоалети, нахвърляни по леглото. Сега, когато имаше такъв избор, просто не можеше да реши кое първо да облече. Изведнъж погледът й се спря на някакво тъмнозелено кадифе и тя бързо го грабна.
— Е, какво ще облечете, лейди Елизия? — Дани разгърна една утринна рокля от муселин на виолетови цветенца, с дълги тесни ръкави и весели къдрички по полата. — Гледайте колко е сладка!
— Не, ще облека това! — каза решително Елизия и вдигна зеления кадифен костюм за езда. — Ще отида да пояздя!
— Лейди Елизия! — Дани изглеждаше потресена. — Не можете да излезете с някой от конете на лорд Алекс! Това той не разрешава на никого, освен на Питър и на някой от най-добрите си приятели!… — В гласа и се долавяше искрен ужас.
— Мога да яздя точно толкова добре, колкото всеки мъж, ако не и по-добре. Все пак аз съм лейди Тревейн и имам пълно право да си избера някой кон! — отвърна твърдо Елизия. За пръв път бе благодарна, че е лейди Тревейн и може да прави онова, което й доставя удоволствие. — Какво може да възрази лорд Тревейн? В края на краищата аз негова съпруга ли съм, или не? — тя изви високомерно глава към двете онемели жени, които я гледаха със страхопочитание и безпокойство.
— Помогнете ми да се облека, Дани! — заповяда Елизия и започна да разкопчава роклята, която носеше. — Моля ви! — добави тя с умолителен поглед.
— Разбира се, лейди Елизия! Не мога нищо да ви откажа, като ме погледнете по този начин. Така и дявола можете да изкушите. И смятам, че тъкмо това се готвите да сторите! — натърти Дани пророчески и се зае да й помага да облече елегантния костюм за езда. Дрехата прилепна на тялото й като излята. Елизия изписка от радост, когато Дани извади тържествено чифт ботушки от дълбините на един сандък.
— Ох, Боже! Мислите ли, че ще са ми по мярка? — Елизия се изтегна в твърде заплашителна поза на леглото и запъшка, докато се бореше с ботушите. Изведнъж скочи победоносно и се заразхожда из стаята. — Чудесни са!
— А ето ви и шапката! — Дани не можа да се сдържи да не се разсмее, когато постави малката шапчица е лавандуловолилаво перо на главата на Елизия и дръзко я накриви. — Готово-о! Сега вече сте издокарана. Но не ми се ще да помисля какво може да се случи… — убедена, че тя просто си търси белята.
Елизия застана пред огледалото, вперила критичен поглед във високата стройна фигура с тъмнозелена дреха, малката шапка със закачливо перо и навървените със зелени шнурове ботушки. Напразно търсеше да открие някакъв недостатък. Сама не можа да се познае без старите си парцали. Грейнала в щастлива усмивка, тя се въртеше пред възхитените погледи на Дани и Люси, които бяха потънали сред пъстрите купове рокли, нацъфтели из цялата стая като същински пролетни цветя на поляна.