— Ариел е бърз, Елизия. Но Шейх е по-бърз! — Той се разсмя при вида на сърдито вирнатата й брадичка, ала в гласа му имаше недвусмислено предупреждение.
Въпреки това тя запази спокойствие и отвърна небрежно:
— Шейх е един красив кон и е напълно възможно да е по-бърз от Ариел. Но Ариел е страшно издръжлив. Можете ли да твърдите същото и за Шейх?
— О, Шейх много трудно се изморява. Изпотява се рядко, а и дишането му е равномерно. Виждам, че си имала добър учител по езда. Джимс сигурно е бил дълго при вас. Наистина трябва да призная, че рядко съм виждал по-добра стойка от твоята.
— Да, Джимс бе чудесен учител, също както и баща ми. Благодаря ви за комплимента, милорд! — Елизия наистина се смути от похвалата. А после несмело добави: — Но виждам, че и вие чудесно владеете Шейх.
Маркизът се засмя с цяло гърло. Изглеждаше истински развеселен.
— Това е първият комплимент, който получавам от съпругата си! Действително исторически момент! Не само установих, че жена ми язди по-добре от мене, но научих, че отровният й език може да бъде меден, стига само да пожелае!
Елизия му хвърли сърдит поглед, но той продължаваше да се смее, без изобщо да обръща внимание на киселото й изражение. Те се приближаваха към господарската къща. Прозорците с оловни рамки отразяваха бледото утринно слънце, което храбро се бореше с тежките облаци.
Елизия въздъхна, изпълнена е възхищение при вида на Уестърли, без да забележи с какво внимание я наблюдава лорд Тревейн.
— Действително ли харесваш моя дом? Много хора твърдят, че е много усамотен и тъжен, че човек не момее да прекара дълго време тук, без това да му се отрази.
— Да, усамотен е. Но аз винаги съм живяла на село, дори в още по-безлюдни места. Обичам простора, а не душните тесни градове.
— Е, градът си има своите предимства. Лондон може да предложи толкова възможности за забавление!
— Не се съмнявам, че сте се възползвал от всичките тези възможности, милорд! — прекъсна го хапливо Елизия. — Но ако трябва да избирам, веднага бих предпочела живота в провинцията пред този в Лондон. Разбира се, ако може да си позволи и едното, и другото, човек би сменял тези два свята, щом му стане скучно. Така ще се наслаждава и на най-доброто в града, и на усамотението, а това е за завиждане.
— Моята съпруга няма да завижда на никого! — каза високомерно лорд Тревейн. — Имам няколко имения, а и дворец в Лондон. Ще можем да ги обикаляме по за няколко седмици, ако пожелаем.
— Уестърли би ми липсвал — призна Елизия малко неохотно. Беше й неприятно да признае, че е харесала нещо негово. — Къщата е много интересна, особено големият хол с прекрасните произведения на изкуството.
Лорд Тревейн се усмихна.
— Да, истинска колекция от трофеи. Предците ми много са ценели такива скъпоценности, както са ги наричали те. Разбира се, към това се прибавя и твърде пикантният привкус, че всички предмети са плячка от войните през шестнадесети век. Тогава е било страшно изискано да обзаведеш хола си в испански стил, тъй като по това време Англия е воювала жестоко с Испания. Един от дедите ми е заявил направо на кралица Елизабет, че желае да се порадва на богатствата на победените. Това в хола е плячката от неговите набези. Убеден съм, че той наистина се е възхищавал от тези испански трофеи и страшно ги е ценял. Съзнавал е, че между тях има безценни произведения на изкуството. — Маркизът се увлече и започна да говори още по-цветисто, особено като видя с какво отвращение го гледаше тя, когато й разказваше за пиратските приключения. — Питам се — промени той внезапно темата, — какво ли би направил моят прадядо с една толкова темпераментна жена като тебе, мила. Макар че моите предци, както разправят, били толкова галантни, че по своето джентълменско държание в двора надминавали дори сър Уолтър Рейли.
— Явно е, че вие сте наследили твърде малко от тяхното галантно държание и твърде много от пиратския им дух — вметна саркастично Елизия.
— Знаех си аз, че цялата тази любезност е прекалено хубава, за да е истинска! — ядоса се маркизът. — Ще наредя да ти дават всяка сутрин по една лъжица мед, та да не си толкова горчива! — В гласа му трепнаха заплашителни нотки. — Не съм свикнал да се отнасят с мен с неуважение. Трябва да показваш малко повече привързаност, поне когато сме пред хора, драга моя! Опитай се да играеш ролята на любяща съпруга, аз пък ще се правя на твой предан роб!
Елизия преглътна гневния си отговор, защото вече влизаха в двора на конюшните. Лорд Тревейн скочи пъргаво от коня и й помогна, преди още да успее да му се противопостави. Ръцете му стиснаха грубо и жестоко тъпичката й талия. Двамата бяха вперили очи един в друг като дуелисти. Той леко докосна лилавото перо на шапката й и след това се обърна намръщен към Джимс, който бе замръзнал от страх на вратата на конюшните.