— Ако не знаех колко пленителна може да бъде жена ми, Джимс, сега вече да си изпъден и от Уестърли, и от Корнуол, защото не изпълняваш моите заповеди! Елизия умее да върти на пръста си всеки мъж, а си давам сметка, че по отношение на теб има дългогодишен опит в това изкуство. Ще очаквам обаче отсега нататък да държиш сметка преди всичко за моите желания. Ти ще отговаряш пред мене, Джимс!
Видимо успокоен, Джимс се приближи към тях.
— Тъй вярно, Ваша светлост! Ама си помислих, че няма да имате нищо против да поязди Ариел, нали тя го е отгледала… А и двамата имаха нужда да се поразтъпчат. — Той се обърна към Елизия: — Хареса ли ви разходката?
— Аз мога да ти отговоря — отвърна лорд Тревейн мрачно. — Видях я как лети из блатата с този проклет кон. Доста се поизпотих, докато ги настигна! За в бъдеще ще излизаш или с мене, или с някой прислужник, но никога сама! Как можа да я пуснеш без придружител, Джимс? — обърна се той гневно към коняря.
— Ами то няма никакъв смисъл, Ваша светлост! Лейди Елизия ще се откъсне от всеки придружител…
— Наистина мислиш много практично, Джимс. Но лейди Елизия сега е моя съпруга и за в бъдеще или винаги ще взима със себе си някой слуга, или ще си седи вкъщи!
Джимс се позасмя и остана да ги гледа, докато вървяха към къщата. Наистина чудесна двойка! Вярно е, че семейство Димарайс надали биха одобрили маркиза за зет, но постепенно Джимс започваше да се убеждава, че Негова светлост притежава точно онова, от което се нуждае мис Елизия — строга, добра ръка, която умее да стяга юздите. „Може да е малко гневлив и с лоша слава, ама е екстра човек!“ — помисли си Джимс. Вярно, че се изненада, като чу за женитбата на маркиза. Но след като научи, че мис Елизия му е станала жена, вече разбираше защо Негова светлост е решил да зареже ергенството. Трябва да е било любов от пръв поглед. Джимс най-добре знаеше, че мис Елизия няма пукната пара. Но пък Негова светлост е много богат. А и слепец можеше да види, че маркизът е луд по нея… „Това е голям късмет за мис Елизия!“ — заключи Джимс и тръгна към оборите, подсвирквайки си многозначително с уста.
Елизия потръпна, когато влязоха в хола. Спомни си разказа за кървавите трофеи, за пиратските нападения… Красотата, на която толкова се бе възхищавала, сега помръкна пред очите й.
Лорд Тревейн явно имаше дарбата да чете чужди мисли.
— Било е отдавна, мила! Тук не витаят никакви призраци!
— Зная, но все пак е тягостно, че всичко това е било ограбено от някого. — Тя посочи към златните бокали, украсени със скъпоценни камъни, които бяха наредени на една мраморна маса до стената.
— Във всяка битка има победител и победен, Елизия. Ти би трябвало да го знаеш най-добре! — Маркизът нежно я хвана за лакътя и я поведе уверено нагоре по стълбата.
Чак като влязоха в салона Елизия се сети, че още не му е благодарила за новите дрехи от Лондон. Тя се обърна към него с плаха усмивка:
— От възбудата, че отново мога да яздя Ариел, съвсем забравих да ви благодаря за дрехите, които сте ми поръчали толкова спешно в Лондон. Много… Толкова е мило от ваша страна!
— Мило? О, не, драга моя! Просто не исках да ме злепоставяш с твоите дрехи, твърде мизерни дори за слугите. Излезе, че моите прислужници са облечени по-добре от тебе, а те и без това имат достатъчно поводи да клюкарстват — обясни отегчено той.
— Вие сте непоносим грубиян! — извика Елизия, пламнала от обида. — Мразя ви! Мразя ви повече от всякога! Няма да чуете да ви благодаря втори път за каквото и да било, Ваша светлост! — процеди през зъби тя, хукна навън и блъсна вратата след себе си.
Елизия дръпна шапката от главата си, хвърли я на леглото и скри лице в кръстосаните си ръце. „Този долен човек! — Тя кипеше от гняв. — В един момент се шегува с тебе, в следващия те целува, а две секунди след това те оскърбява…“ Припомни си страстните му целувки сред мочурищата. Той имаше право. Тя действително копнееше за целувките му. Понякога изпитваше странното чувство, че се нуждае от него. Ала още по-често й се струваше, че би могла най-хладнокръвно и без никакво съжаление да го убие!
Елизия разтри уморено челото си и стана. Как може да жадува за целувките на един толкова жесток човек! Презираше се за тази си слабост. „Би трябвало всъщност да си облека една от старите вълнени рокли, та да видим какво ще каже Негова светлост.“ Тя започна да оглежда накачените дрехи, но не видя нито старите си рокли, нито старите си обувки и наметката. Сигурно Дани ги е изхвърлила, когато е подреждала гардероба.