Той бързо изскочи от стаята, преди прислужникът, за когото лорд Тревейн позвъни, да успее да го изпрати.
— Явно не е било необходимо много време, за да стигне новината до Лондон — каза маркизът и запали една от своите тънки пури. — И все пак очаквах нашият ескуайър да се появи по-рано. Малко съм разочарован.
— Защо сте очаквали ескуайър Блекмор?
— Защото, мила моя, ескуайърът от години лелее надеждата да ме ожени за дъщеря си, мисля, че я нарече Луиза… Честно казано, ако не те бях срещнал, може би щях да се заинтересувам от момичето. Тя има редица безспорни качества, доколкото си спомням. Тиха и скромна, почти не забелязваш, че е в стаята. Пълна твоя противоположност, скъпа! Разбира се, нямаше да е много приятно да се сроди човек с този ескуайър. Това вече щеше да ми дойде множко!
— Колко жалко, но аз не възнамерявам да ви направя удоволствие и да стана тиха и незабележима! — каза Елизия със сладка усмивка на устните, ала очите й останаха хладни.
— Не се бой, драга моя! Ти съвсем не си ме разочаровала. Аз рядко играя комар, когато шансовете ми са малки! Винаги играя само на сигурно! При теб обаче никога не зная на какво залагам. — Той се ухили. — И все пак трябва да призная, че ескуайърът храбро прикри огорчението си. Не бива да забравяме, че ти разби на пух и прах всичките му планове!
— Мисля, че вие изпитвате истинска наслада да убивате надеждата у хората.
— О, не е точно така! Но напоследък ескуайърът стана твърде досаден. Все се опитваше да ми пробута щерка си просто за да задоволи амбициите си да се сдобие със зет — благородник и да притури парите и имотите ми към своите. За щастие по закон моите имоти са запазени за бъдещия ми наследник и ескуайърът не би могъл да се докопа до тях!
— Не ви разбирам. Богат сте, изглеждате добре, здрав сте… А презирате всички. Откъде идва това? Може би презирате самия себе си или онова, в което сте се превърнали? — Елизия впери дръзко очи в блестящите му златни ириси.
Той я сграбчи за раменете и изсъска:
— Само не прекалявай, Елизия! Защото каквото и да правиш, ти си омъжена именно за човека, в когото съм се превърнал!
Отблъсна я от себе си и излезе с гордо вдигната глава от стаята. Тя остана сама, премаляла от притеснение.
Осма глава
Елизия подритна с крак едно камъче и продължи да се разхожда нервно край огромната сива скала. Слабите слънчеви лъчи не успяха да се преборят с облаците и слънцето се оттегли бавно далеч зад хълмовете, отнасяйки със себе си бледия си светлик. Полите на Елизия плющяха на вятъра, който охлаждаше като лечебен балсам пламналите й бузи и обтегнатите й нерви.
Обядът се оказа истинска катастрофа. Лорд Тревейн я бе дразнил непрекъснато, изпаднал в едно от най-лошите си настроения, след като тя изказа мнението си за неговия характер. Накрая тя не можа да издържи повече на обидите и напусна тичешком трапезарията, без да сложи залък в устата си. Не я беше грижа нито за яростта на лорда, нито за изненаданите погледи на слугите. Затвори се в стаята си, но много скоро почувства, че таванът сякаш я притиска, че се задушава от талазите на самосъжалението. Извади костюма за езда и бързо хукна навън, накъдето очите й видят, само да избяга от душната атмосфера на тази къща. Сама оседла Ариел — за щастие Джимс не бе в конюшните — и препусна неудържимо под мрачното следобедно небе, което предвещаваше буря. Изгуби представа от колко време вече се разхожда по тази скалиста пътека, докато Ариел мирно си пасеше наблизо. Внезапно до ушите й достигна конски тропот. Тя се извърна, готова да срещне почервенялото от гняв лице на Негова светлост. Вместо това види една грациозна червеникава кобила е дребна ездачка, облечена в син костюм.
— Добър ден! — поздрави момичето Елизия, която наблюдаваше с интерес новодошлата.
Девойката бе много нежна, със светлокестеняви коси и тъмносиви очи. Страните й се бяха зачервили от ездата в студения въздух.
— Аз съм Луиза Блекмор — пропя нежното й гласче. — Живея в Блекмор Хол, само на няколко мили оттук. Много е неприлично да ви се представям сама, но по тези места човек толкова рядко среща непознати! Не върви просто да мина и замина, без да попитам коя сте и дали не сте се заблудили… — И тя хвърли загрижен поглед към Елизия.