— Не, не съм се заблудила. Просто исках да се поразходя малко, преди да се разрази бурята. А се боя, че това ще стане много скоро. Аз съм Елизия Тревейн — представи се Елизия и се усмихна на девойката.
— Тревейн?! — За миг Луиза Блекмор остана като втрещена, след това бързо се съвзе и се провикна: — Но тогава вие сте лейди Тревейн, жената на лорд Тревейн!
— Да, аз съм. А вие сте дъщерята на ескуайър Блекмор. Днес преди обед се запознах с баща ви.
— О, много ми е приятно да се запозная с вас, лейди Тревейн! — Луиза сърдечно подаде облечената си в ръкавица ръка. — Сега вече нямам чувството, че съм се държала твърде безочливо, като ви заговорих. Непрекъснато ми правят забележки! Но след като сте чували вече за мене и не съм ви напълно непозната, всичко е наред! — Тя се усмихна приветливо на Елизия, която отвърна на усмивката й.
„Сърцето й май съвсем не е съкрушено!“ — помисли си Елизия, като си припомни думите на ескуайъра.
— И аз се радвам да се запозная с вас! — каза тя вежливо. Все пак не проумяваше защо Луиза Блекмор е толкова очарована, че тя е новата лейди Тревейн.
Над главите им екна гръм, конете започнаха неспокойно да рият с копита.
— Мисля, че ще е най-добре да побързаме, преди бурята да ни измокри до кости! — каза Елизия и придърпа Ариел до един камък, за да се качи по-лесно.
— Да! И можем да си говорим по пътя — предложи Луиза и подкара коня си в галоп редом с Елизия. — Като стигнем главния път, аз ще трябва да тръгна в посока, обратна на вашата… Не мога да повярвам, че яздите този кон! Бих умряла от страх, само ако се допра до него! Нали това е конят, дето не търпи ездач? А вие си го яздите, нямате дори прислужник с вас. Моят слуга ме чака на шосето. Следва ме като сянка. Но и аз се чувствам по-сигурна с него. А вие яздите сама, и отгоре на всичко този жребец… — Девойката видимо потръпна.
Истински развеселена, Елизия се разсмя от сърце, както не бе се смяла от години може би.
— По всичко изглежда, че създавам съвсем превратно впечатление. Казаха ми дори, че сигурно имам връзки с дявола, щом яздя този страшен жребец. А простата истина е, че аз съм отгледала Ариел, аз го обяздих, преди да се наложи да го продам. Както виждате, аз съм най-обикновена простосмъртна, а не магьосница.
— О, знаете ли, за мен е истинско облекчение да чуя това — засмя се дяволито Луиза. — Бях убедена, че сте вещица! Как яздите само! А аз едва удържам моята дребна Дав, когато реши да не се покорява. Направо ме е срам да яздя редом с вас!
— Вие яздите чудесно, като се има предвид колко крехка изглеждате! — похвали я Елизия. — Наистина би било лекомислено и опасно да ви качи човек на такъв едър и своенравен кон като моя — продължи тя, загледана в малките, почти детски ръце, които стискаха юздите на Дав. — До вас аз се чувствам като някаква мускулеста амазонка с копие и щит в ръце, готова да отбие всяка атака.
Луиза се изкиска и хвърли на Елизия недоверчив поглед:
— О, няма такова нещо! Бие сте толкова красива! Да имах и аз такава великолепна коса, а не моите банални кестеняви кичури! Татко ме нарича мишле и може би има право. Ужасно ми липсват и сили, и кураж.
— Говорите така, като че ли се гласите да ставате ковач или мелничар! — засмя се Елизия. — Вие сте просто нежна и дребна и аз пък ви завиждам за това. Ако искате да се разменим?
— О, не, за Бога! За нищо на света не бих могла да бъда съпруга на маркиза. Ужасно ме е страх от него! — Очите на Луиза се разшириха и тя бързо закри засрамено устата си с длан. — Ох, какво ли ще си помислите за мене, като говоря такива неща за мъжа ви! Вие сте толкова мила, съвсем забравих, че сте маркиза.
— Ще си помисля, че сте напълно откровена и, че имате всички основания да изпитвате страх. Понякога маркизът се държи наистина непоносимо! — каза категорично Елизия.
Луиза изпадна във възторг.
— Много се радвам, че ви срещнах! Вие сте толкова мила, толкова различна от онова, което си представих. Мислех си, че сте предвзета и високомерна като онези дами от Лондон, които понякога ни гостуват в Блекмор. Пред тях се чувствам тромава и непохватна като ученичка.
— Поне от мен няма защо да се притеснявате. Никога не съм била префърцунена лондонска дама. Предпочитам простичкия живот в провинцията — заяви Елизия напълно убедено, въпреки че животът в Уестърли съвсем не можеше да се нарече простичък.
— Означава ли това, че ще прекарвате повечето време тук? — запита Луиза с надежда. — Дано да е така! Толкова съм самотна! Просто няма с кого дума да размениш. Татко и мама често ходят в Лондон. А аз съм още малка, за да бъда представена на балния сезон, и трябва да си седя у дома и да уча. Колко ми се е искало да си имам приятелка! Надявам се, че ще се сприятелим, лейди Тревейн!