Но дори в мечтите си тя си даваше сметка, че не бива да утежнява собственото си положение и да отива твърде далеч. Днес явно го бе накарала да кипне и успя да зърне за миг под добре овладяната му външност огъня на страстното му желание. Да, имаше всички основания да се страхува. Отсега нататък трябваше да внимава, не биваше да се излага на опасност и да го дразни така лекомислено!
Тя отметна завивките и се измъкна от леглото. Намери опипом красивите турскосини пантофки и облече топлия кадифен халат, в същия цвят. Стегна колана около талията си и с въгленче от камината запали една свещ. Тръгна предпазливо по тихия коридор. Само някъде далеч се чуваше приглушеният вечен шум на морето. Вървеше бавно, като съзнателно избягваше да поглежда в тъмните ниши и ъгли, докъдето не стигаше трепкащата светлина на свещта. Бе заслонила с длан пламъка, за да не угасне случайно от въздушното течение и да я остави на тъмно.
Когато стигна до края на стълбата, чу, че един от часовниците в хола удари два часа. Тя хвърли плах поглед към кабинета на маркиза. Под вратата не се процеждаше светлина, сигурно най-после си беше легнал. След основното ястие той бе взел бутилка портвайн и без да дочака десерта, се бе оттеглил и кабинета си. Все още беше там, когато няколко часа по-късно тя тръгна към стаята си.
Елизия вдигна високо свещта и зачете заглавията по лавиците на библиотеката. Все ще намери нещо, което да я приспи. Тъкмо понечи да издърпа един дебел латински том, когато усети, че не е сама. Тя рязко се обърна.
Лорд Тревейн бе застанал до вратата, която свързваше кабинета му с библиотеката. Бе свалил жакета и вратовръзката си. Стоеше облегнат на рамката, светлината на огъня осветяваше ръката му, в която държеше полупразна чаша.
— Я да видим кой е тук? — каза той и влезе в стаята. — Среднощен разбойник в библиотеката ми?
— Мислех, че вече си си легнал — каза Елизия. Тя хвана дебелия том с две ръце като щит пред гърдите си. Странният пламък в очите му я плашеше.
Алекс взе свещта от ръката й и я приближи към лицето й. Погледът му бавно се плъзна по разпуснатите коси, целите в огнени отблясъци.
— Вратата беше отворена. Стори ми се, че дочух някакъв шум и реших да погледна. И какво намирам? Моята учена съпруга — девственица! — каза той презрително. — Не можеш да заспиш ли? Твърде жалко е, че при тази наша пародия на брак само любимите ти книги те утешават през малките часове на нощта…
— Те са ми напълно достатъчни. Не мисли, че само мъжете могат да получават образование. Жените имат не по-малко право да развиват ума си!
— Съвсем не е необходимо да култивират ума си, драга моя! Защото единственото, от което се нуждаят, за да осъществят желанията си, е тялото им.
Елизия поруменя от възмущение.
— Това е лъжа! — изкрещя тя и се хвърли гневно към него. — Вие, мъжете, искате да си останем глупави и необразовани, за да ви служим само като предмет за удоволствие. Съпругите трябва да се подчиняват на заповедите ви, да ви раждат деца и да водят домакинството, метресите ви пък трябва да задоволяват долните ви страсти. О, да! Точно така! Искате да останем глупави, защото, ако получим образование и права, вие просто няма да сте ни нужни повече!
Лорд Тревейн гледате мълчаливо бялото й лице. От очите й хвърчаха яростни зелени искри, гърдите й се надигаха от вълнение. Той хвърли празната си чаша в камината и тя се пръсна на парченца.
Елизия се стресна от звука на счупеното стъкло. Силата на замаха му бе точно отражение на неговите чувства. Той духна свещта, която бе взел от нея, хвърли я на земята и хвана раменете на Елизия със силните си ръце.
— Значи нямаш нужда от мъж? — започна той заканително и погледът му легна тежко върху изплашеното й лице. — Крайно време е да те науча колко много се нуждаеш от нас, или, за да бъдем точни, от мене, защото никога няма да познаеш друг мъж, след като си моя! Прекалено дълго чаках, за да ти преподам няколко урока и ти позволих, малка обеснице, да сипеш безнаказано всякакви обиди върху мене, за които бих убил всеки друг! — Смехът му стана груб. — Пародия на брак, така ли? Ще ти покажа, скъпа ледена принцесо, как стоят нещата в действителност!