Маркизът я дръпна към себе си, преди тя да успее да каже нещо или да се възпротиви. Притисна крехкото й тяло към гърдите си. Елизия направи опит да се освободи от желязната му хватка, но той само я стисна още по-силно, докато й се стори, че се сля с мускулестите му бедра, че се превърна в част от него. Твърдата му уста раздели жадно устните й, едната му ръка се плъзна от рамото към деколтето на робата й, пъхна се под нощницата — и без това ефирната материя беше слаба преграда за търсещите му пръсти…
Изведнъж той рязко я пусна, вдигна я на ръце и с едри, тежки крачки излезе от библиотеката, прекоси хола и се заизкачва по широката стълба. Елизия се бореше като бясна. Разбра намеренията му и чувстваше, че този път нищо и никой не може да го спре.
— Остави ме! Пусни ме! Ще събера цялата къща! Ще викам!… — Вече се приближаваха към площадката на горния етаж.
— Започвай! Хайде! Не мисли, че някой ще посмее да се намеси. Тук господарят съм аз! Също и твой господар, скъпа! Имам и моралното, и законното право да правя с тебе всичко, което ми харес…
Тя заудря с юмруци по гърдите и раменете му. Успя да го шляпне звънко по лицето. Той стисна ръцете й в своите и тя, задушаваща се от безсилие, се остави да я носи.
Предците — авантюристи от портретите галерията, като че кимаха одобрително на маркиза, докато минаваше край тях с ритащото момиче на ръце.
— Животно такова! Искаш да ме изнасилиш! Защото това няма да е нищо друго, освен едно изнасил… ване… — Гласът й бе станал неприятно писклив. — Ще насилиш ли жена, която не те иска, защото си й отвратителен?
— Не, Елизия. Няма да е изнасилване — заяви мрачно той, като отвори вратата на спалнята си. — Ще събудя у теб желание, ще те накарам да жадуваш за моите целувки, ще ме молиш на колене да те взема, да те направя своя жена… Кълна се в небето, ще те накарам да го поискаш…
Последното нещо, което Елизия видя, преди той да затвори вратата, бе китайският параван. Лакираните лица се хилеха гротескно. Тънките червени устни, замрели във вечната празна усмивка, черните полегати очи — студени и безизразни, някакви мъртвешки маски, накичени в пъстри пищни одежди.
Маркизът хвърли Елизия върху леглото и бързо свали панталона и ризата си.
— Остави това, Елизия! — предупреди я той, когато тя направи опит да се надигне. — Няма къде да избягаш!
Тя изпадна в паника при вида на голото му тяло. Претърколи се в леглото и се опита да хукне към спалнята си, но лордът бе по-бърз и я сграбчи за дългите, развети коси, като отново я притегли в прегръдките си.
— Боиш ли се, мила? Не смееш да приемеш предизвикателството, така ли?…
Той бавно разгърна халата й и с едно рязко дръпване раздра прозрачната нощница. Отново я вдигна на ръце и нежно я положи на леглото, без да се откъсва от нея. Дългото му стройно тяло я покри изцяло.
Елизия се опитваше да отбегне търсещите му устни, въртеше глава и се мяташе, докато най-сетне той хвана лицето й и устните му властно се впиха в нейните.
Причерня й, усети сълзи да се стичат по страните й. Бе очаквала неговите свирепи, болезнени целувки, но се лъжеше. Сега той докосваше нежно и меко наранените й устни, подпухнали от гневните му целувки в началото. Напорът му ставаше все по-мощен, но не й причиняваше болка. Дъхът й се сля с неговия, той продължи да я целува, сякаш изследваше подробно устата й, която покорно се подчиняваше на езика му.
Чувстваше ръцете му по тялото си, те я галеха с хипнотизираща настойчивост, искаха да превърнат плътта й в предател на собствената й воля. Разтърси я непозната тръпка, когато той зарови лицето си в косите й и обви пламъците им около врата и раменете си като верига, оковала и двамата.
Алекс продължаваше своята бавна и мощна атака върху всичките й сетива. Елизия несъзнателно започна да стене. Знаеше, че е загубена. Вече не можеше да се владее. Мъжът под нея като изкусен кукловод управляваше всяко нейно движение, дърпайки невидими конци. Безпаметна, тя сплете безсилните си ръце около врата му, привлече го към себе си и се залюля подканващо под него с ритъма на желанието, несъзнателно търсеща да достигне до върха на насладата и удовлетворението в тази любовна игра.
Маркизът се усмихна тържествуващо, устните му обхванаха жадно отворената й стенеща уста. Най-сетне, тя отвръщаше на целувките му, предлагайки като цвят меда на устните си.
— Желаеш ли ме, Елизия? — Гласът му прозвуча странно непознат. Той обсипваше с целувки косите й в очакване на отговора.
Елизия извърна глава. Сега вече тя търсеше замаяна устните му, за да им се отдаде, да не се отдели от тях.
Алекс се отдръпна от нея и попита задавено: