— Кажи, че ме желаеш! Кажи! Или искаш да те пусна?
— Не! — проплака Елизия. — Искам те… Алекс…
Думите й сякаш го наелектризираха.
— О, ти скоро ще ми принадлежиш! Ще бъдеш наистина моя, милейди. И физически, а не само по име! Ще разруша тази твоя ледена фасада, зад която се криеш. Мислиш ли, че можеш да ме заблудиш, след като косите ти пламтят като огньове, а очите ти зоват да те покоря? Ти ще получиш наградата за красотата си.
— Ти си страшен като сатана! — прошепна Елизия, разбрала, че е загубила битката.
— Точно така, милейди! Тласка ме сатанинска жажда!
Той се отмести, положи я на възглавниците, разтвори бедрата й и с безкрайна предпазливост и нежност започна да прониква в нея. Елизия почувства остра болка и разкъсващо напрежение в себе си. Но той явно не можеше повече да сдържа желанието си, слял се в едно с нейното тяло, тласкан от неутолима жажда да намери върховния миг на удовлетворението.
Елизия остана да лежи неподвижно. Дишаше в синхрон с него. Но скоро ръката му я обгърна и той отново я притегли към себе си. Тя вяло се опита да окаже съпротива, но той бе властен и неумолим.
Тя отново усети грубия натиск в себе си, поразена от раздиращата твърдост. Но когато той бавно започна да се движи в нея, по тялото й пропълзя огън, като степен пожар. Стоновете й се извисиха във вик, дълбоко в нея избухна светкавица. Елизия потъна в непознат свят на възторг и щастие, почти безпаметна от наслада. Алекс сякаш бе обзет от демони, полудял от желание. Той я люби цялата нощ, докато най-сетне тя му се подчини напълно, повече негова, отколкото своя. Имаше чувството, че от тялото й е изцедена и последната капчица енергия — Алекс, бе изсмукал цялата й жизнена сила. Когато най-сетне той се отдръпна от нея, Елизия мислеше, че умира. Остана така задъхана, с обляно в сълзи лице. Тя се сгуши в него и опря глава на гърдите му. Алекс я притегли към себе си и започна да приглажда разбърканите й коси, като отмахваше кичурите от лицето й. Елизия затвори натежалите си клепачи, намерила утеха в прегръдката му. Една малка ръка се протегна нагоре към врата му и се задържа там, докато Елизия вече засипваше.
Девета глава
Елизия дочу звънтене на съдове и прибори и зарови глава в меката пухкава възглавница, за да скрие прозявката си.
Камериерката дръпна тежките завеси и сноп слънчеви лъчи огря тънещата в полумрак стая.
— Минава единадесет, милейди — каза Люси и пое от ръцете на прислужницата подноса със закуската.
Елизия вдигна глава. Минава единадесет? Не може да бъде! Погледна малкия часовник над камината и поклати глава. Как е възможно да спи толкова дълго? Поиска да стане, но бързо се мушна отново под завивката, сети се, че е гола. Поруменя до корените на косите си, като зърна нощницата си, метната на едно от позлатените кресла. Робата й също лежеше на пода, захвърлена от небрежна ръка.
Люси срещна засрамения й поглед. Остави таблата и се пресегна за белия, украсен с рюшове утринен пеньоар. Подаде го на Елизия, като съобщи тактично, че е доста хладно, че е добре да облече „още нещо“. Елизия наметна пеньоара и се зае със закуската си по-усърдно, откогато и да било. Насили се да преглътне няколко хапки от ухаещия омлет, правеше се на напълно заета с яденето, докато чу, че Люси излезе. Тогава се облегна на възглавницата и хвърли поглед към затворената врата на стаята на Алекс. Наистина ли беше при него през нощта? Алекс! Сега вече можеше да изрече името му без никакво усилие.
Почувства как й става горещо при мисълта за онова, което се бе случило помежду им във вълшебния среднощен час, продължил безкрайно. Алекс бе казал, че няма да я насилва, и бе спазил обещанието си. Тя доброволно се подчини на желанието му, отдаде му се със страст, не по-малко пламенна от неговата. Наистина не можеше да го обвинява. Стига да бе поискала, той щеше да я пусне. Но тя доброволно остана при него. Алекс се бе зарекъл, че ще я накара да го пожелае. И наистина го направи — тя го желаеше страстно, пламенно, чак до болка. Не бе допускала, че една жена може да изпитва такива чувства. Но може би тази жажда, тази треска не беше любов? Любовта е нещо друго. В нея има приятелство, топлота, разбиране. Нали, ако бяха влюбени един в друг щяха да разговарят, да се смеят заедно, да си казват абсолютно всичко, докато научат и най-съкровените си тайни. А какво знаеше тя за своя съпруг? Всъщност нищо. Богат е, има брат, израснал е без родители, признава, че има твърде печална слава. Може да бъде жесток, саркастичен, циничен и е страшно избухлив. О, това не е мъжът, за когото е мечтала. Беше много объркана от тези противоречиви чувства. Елизия взе крехката порцеланова чашка и отпи. Намръщи се и остави изстиналия шоколад обратно на подноса. Стана от леглото, свали утринния пеньоар и застана гола пред огледалото. Не се бе променила. С изключение на няколкото синкави петна по раменете и гърдите. Погледът й се връщаше отново и отново към затворената врата. Спомняше си смътно как в хладната утрин Алекс я бе вдигнал на ръце и тя бе протестирала тихичко, че я слага в незатопленото й легло. Но сега му беше благодарна, че я бе преместил в собствената й стая.