Елизия последва тримата мъже. Значи това беше братът на Алекс! Момчето не изглеждаше добре. Тя побърза да влезе в хола. Видя как двама лакеи и лорд Тревейн носят Питър към горния етаж. Чарлз Лактън стоеше безмълвен в подножието на стълбището.
— Мога ли да помогна с нещо? — запита Елизия, когато Дани дотърча с табла, отрупана с бинтове и тъмни аптекарски шишета.
— О, не! Колко пъти съм се оправяла с тях двамата, а е бивало и къде-къде по-зле… Те са жилави като подметка! — отвърна бодро Дани, но кафявите й очи бяха тревожни. — Можете да помогнете на този млад джентълмен, лейди Елизия. Мисля, че ей сегичка ще припадне — добави тя, като видя пепелявото лице на Чарлз и ситните капчици пот, избили над горната му устна. След това тя пъргаво се завтече нагоре да цери своя Питър.
— Ще заповядате ли в салона, моля? — Ще поръчам да ви донесат чаша чай или някакво по-силно питие — каза Елизия и се усмихна на смутения младеж. — Сигурна съм, че имате нужда от нещо подкрепително.
Той послушно тръгна след нея към салона. Седяха мълчаливи, всеки потънал в мислите си. Чарлз отпиваше от брендито, което Елизия нареди да донесат за него, докато тя поиска само чашка чай.
— Тежко ли е ранен? — запита Елизия, след като младият човек се посъвзе.
— Доста тежко. Обзалагам се, че дупката е най-малко ей такава! — И той показа с ръце.
— Дупка? — ококори се тя. Не можеше да разбере какво казва този червенокос младеж, облечен в жилетка на жълти и турскосини райета и морав жакет. Гледаше като хипнотизирана огромните пискюли на високите му ботуши.
— В рамото. За малко да засегне сърцето. Имаше късмет, че изобщо остана жив. Лекарят трябваше да го среже доста дълбоко, за да извади куршума. Измъчи го, дявол да го вземе!… — Чарлз внезапно млъкна и пламнал от притеснение, се извини: — Прощавайте, не биваше да ругая… — изведнъж я погледна учудено и добави: — Извинете, вие коя сте?
Елизия се усмихна развеселена:
— Аз съм лейди Тревейн. Боя се, че и аз не зная кой сте вие. Така че не е необходимо да се извинявате.
Той бързо се изправи като засрамен ученик.
— Простете, лейди Тревейн! Аз съм Чарлз Лактън, приятел на семейството. За мене е чест да се запозная с вас. — Той се наведе изискано над ръката й и върху челото му падна една червена къдрица. — Съвсем се обърках. Бяхме изумени, когато научихме за женитбата на Негова светлост. Цялото лондонско общество бе много изненадано. Просто не можеха да повярват.
— О, да, беше изненада за всички — съгласи се Елизия, но не каза, че и тя спадаше към изненаданите. — Как се нарани Питър? Злополука при лов ли?
— Не беше злополука. Дуел.
— Дуел?! — повтори ужасена Елизия.
— Да, Питър защити и своята чест, и честта на лорд Тревейн. Гордея се, че съм негов приятел! — заяви Чарлз възторжено.
— Но защо? За какво беше този дуел?
— Ами… заради… — заекна Чарлз. — Всъщност това не бива да се разказва на една дама. Беше въпрос на чест и той потърси удовлетворение. Аз му бях секундант.
— А другият?
— Той е мъртъв.
— Питър ли го уби? — ахна Елизия, невярваща на ушите си.
— Просто нямаше как. Бъкингам постъпи нечестно. Стреля, преди да е свършило броенето! — каза Чарлз с презрение.
— Бъкингам? Бъкингам, ли казахте? Нямате предвид сър Джейсън Бъкингам, нали?
— Точно него имам предвид! Истински мръсник, а и страхливец. Няма защо да съжалявате за смъртта му, казвам ви!
Елизия постави много внимателно чашката с чай върху подноса. Ръката й силно трепереше. Значи сър Джейсън бе мъртъв. Тя го мразеше, но не бе желала смъртта му. Безпокоеше се наистина, че той знае обстоятелствата около нейната женитба. Един безскрупулен човек като сър Джейсън би могъл да причини много неприятности с тези сведения. И все пак бе сигурна, че Алекс ще се справи с всичко това. Или? В края на краищата този младеж, Чарлз Лактън, каза, че сър Джейсън е постъпил нечестно и е стрелял преждевременно. Алекс би могъл да бъде убит или ранен като брат си… „Прости ми, Господи, по наистина е по-добре, че сър Джейсън вече не представлява опасност за мен“ — помисли си тя.
— Но щом сър Джейсън е стрелял още докато арбитъра е броил — нали така казахте, — как Питър е успял да го застреля? — обърна се изведнъж Елизия към Чарлз и той целият почервеня, защото тя видя как я е зяпнал.
— Ами вижте… Сър Джейсън има твърде лоша слава, що се отнася до дуелите, тъй като обикновено при странни обстоятелства. Ние очаквахме някаква измама. Затова посъветвах Питър да гледа внимателно към мене. Трябваше да подам знак, ако забележа нещо нередно. Но въпреки че бях нащрек, не успях да реагирам навреме, Бъкингам се обърна и натисна спусъка още докато арбитърът броеше. Но Питър все пак чу моя вик, обърна се и успя да стреля, макар и вече ранен. Бъкингам остана на място. Ох, знаете ли, беше наистина страшно! И мъртъв, той продължаваше ехидно да се усмихва… — Чарлз потръпна.