— Не, не вярвам! Мисля, че това са само приказки, той не е достатъчно силен, за да воюва с храбрите англичани. Не е ли така?
Общото одобрение намери израз в силни викове: „Браво!“, и безброй тостове за благоденствието на Англия и за кралицата.
Лорд Тревейн си взе парче фазан от подноса, който един прислужник му поднесе, и каза с раздразнение:
— Съмнявам се, че Наполеон мисли сериозно такова нещо. Ние имаме най-силната флота в света, така че ще трябва да воюва на няколко фронта. За нас само Ламаншът може да бъде сериозна заплаха. Наполеон няма да посмее да нападне откъм Северно море, ако изобщо има ум в главата си. Зимата е на прага. Честно казано, понякога започвам да се съмнявам, че този човек е с всичкия си!
— Ала тук, на брега ние сме твърде беззащитни! Французите могат да минат Ламанша и да ни избият, докато спим! — В гласа на съпругата на свещеника звучеше истерия. Разнесоха се и други тревожни възгласи.
— Глупости! — заяви гневно ескуайър Блекмор. — Флотата никога няма да ги допусне! Моряците ни са чудесни мъже, смели и силни! — Той се изчерви и се озърна виновно. — Простете, скъпи дами, ама кръвта ми кипва, като чуя такива страхливи приказки…
— Флотата е толкова заета да преследва контрабандистите, че изобщо няма да забележи кога по Темза ще заплуват лодките на тия жабари — обади се някой от долния край на масата. — Може дори да ги помислят за артисти от „Ковънт Гардън“, които играят в някаква пиеса…
Избухнаха смехове. Елизия хвърли поглед към графа, лицето му се бе сгърчило от обида при пренебрежителното изказване за сънародниците му.
— Не обръщайте внимание на предизвикателствата, графе! — каза тя със съчувствие и сложи ръка на рамото му. — Убедена съм, че ще съумеете да приемете с достойнство тези подигравки!
Французинът се взря в големите й зелени очи, които го гледаха приятелски, и поднесе ръката й към устните си с нескрито обожание.
— Благодаря ви! Вие сте истински ангел! — въздъхна той страстно и притисна ръката й към бузата си.
Елизия изтегли предпазливо ръката си, отвърна очи от пламналия му поглед и се натъкна на гневното лице на Алекс, който я гледаше заплашително.
— Ако не бяха контрабандистите, нямаше да пиете отличното бренди, което държите в избите си! — подхвърли язвително маркизът, без да се обръща конкретно към някого. — Нито прекрасния чай, който нашите дами така елегантно сервират в гостните си.
— Обзалагам се, че и вие сте поприбрали някоя и друга бутилка! — обади се един от мъжете, чийто вид ясно говореше, че солидно си е пийнал от плодовете на контрабандата.
— Не бих казал. Та вие ме обиждате! Един лорд Тревейн пие само онова, което е сложено в избата от баща му и от дядо му. Не допускате, че ще пия някакво неотлежало питие, нали? Вие дълбоко ме оскърбявате! — заяви театрално Алекс.
— Тревейн сигурно би имал безочието да покани Наполеон да опита от най-добрия коняк на Луи Шестнадесети. Нали вашето семейство беше получило цяла каса от Версай?
— Само не казвайте на Уелския принц. Иначе Негово кралско височество сам ще му види сметката! — засмя се лорд Тревейн и бързо добави: — А в деня, в който Наполеон седне да вечеря в Карлтън Хаус, аз лично ще подаря на всеки от тук присъстващите по една бутилка от този отличен коняк!
Всички посрещнаха изявлението му с шумни одобрения и шеги.
— По мое мнение всичките тези приказки за нахлуване и за контрабандисти са просто буря в чаша вода — обади се ескуайрът сред всеобщото мълчание, след като смеховете бяха стихнали. — Невъзможно е да има толкова много контрабандисти, колкото се говори. Всичко това са врели-некипели. Човек ще помисли, че всеки срещнат е контрабандист. Току-виж и аз съм излязъл един от тях!… — Той се изкиска на това абсурдно твърдение.
— При вашата дарба за ориентация вие сигурно ще пристигнете в Марсилия вместо в Дувър — подхвърли някой и цялата маса отново избухна в смях.
След това темите на разговора започнаха да се сменят толкова често, колкото и блюдата, които непрекъснато се поднасяха. Елизия надали би опитала изобщо нещо от тях, ако графът и домакинът не я обслужваха, най-усърдно — толкова бързо прелитаха огромните плата с говеждо печено, телешко и риба, с различни сосове и желета. Допълнително поднесоха дивеч и птици с различни зеленчуци и салати. Вечерята завърши със сиропирани генуезки сладкиши с пълнеж от ядки и шоколадово суфле. Към всяко блюдо се сервираше подходящо вино. Кристалните чаши бяха винаги пълни догоре, въпреки ревностните старания на гостите непрекъснато да ги изпразват.
Най-сетне дамите се оттеглиха. Господата останаха на чаша портвайн със своите пури.