— Моряк ли? — прекъсна я с безпокойство Елизия, убедена, че от тази работа ще остане едно наранено сърце. — Родителите ти положително никога няма да…
— Точно така! — прекъсна я Луиза. — Те изобщо няма да го приемат. Ако татко научи, че някакъв моряк се е осмелил да ме заговори… Не ми се мисли какво може да стори в гнева си. Те си правят големи планове за мене, надяват се, че ще се омъжа за добра партия, макар маркизът вече да не е свободен… — Луиза се закиска, но след това очите й плувнаха в сълзи и тя прехапа долната си устна. — О, Елизия, сигурна съм, че като го видиш, и ти ще се убедиш, че е джентълмен, достоен за любовта ми! Дори се питам дали аз съм достойна за него.
— Какво става тук? — На вратата бе застанала лейди Уудли. — Момински тайни? По-добре да се върнете в салона, Луиза, защото майка ви се тревожи. Хайде, бързо при мама, преди да ви е изпратила в детската стая, защото не сте била послушна и сте отвлекли една от гостенките! За щастие аз ви видях как се измъкнахте… — Тя се изсмя злорадо, когато Луиза прелетя край нея и й хвърли яростен поглед. Лейди Уудли пристъпи към Елизия, вперила очи като хипнотизирана в смарагдите на рода Тревейн. — О, моля ви, не си тръгвайте още, лейди Тревейн! Радвам се, че имам възможност да поговоря с вас.
— Наистина ли? — вдигна вежди Елизия. Нямаше никакво доверие на младата вдовица. — Не мисля, че имаме кой знае какво да си кажем.
— Напротив! Има някои подробности, които непременно трябва да знаете! Няма да крия от вас истината, скъпа лейди Тревейн… — С огромно усилие тя най-после откъсна погледа си от зелените камъни. — Аз бих сменила този обков с нещо малко по-модерно — каза лейди Уудли по-скоро на себе си. Очите й се присвиха и устните й се изкривиха в престорена усмивка. — Навярно знаете, че притежавате само една куха титла. И то не благодарение на вашите ловки машинации да пипнете Алекс! Вие станахте маркиза само, защото аз отхвърлих предложението на Алекс за женитба. Ожени се за вас от безсилен гняв, просто за да успокои наранената си гордост. Алекс знае, че скоро ще се омъжа за един херцог, а след всички тези клюки за нас двамата… Можете да си представите какво говорят хората… Алекс никога не би позволил да стане за присмех на цял Лондон, трябваше да направи нещо необикновено, за да покаже, че сърцето му не е разбито. А има ли по-добър начин от това, да си вземеш жена и да играеш ролята на любящ съпруг? Така никой не може и да помисли, че е бил наранен от моя отказ. Това е! Ала той все още ме обича, а и аз него. Имайте предвид: Алекс и аз ще продължим да живеем както досега, разбира се, след като му поразмине малко обидата. Но той винаги ще се подчинява на моите желания! — Лейди Уудли изгледа Елизия с отровен поглед. — Не сте повярвали, предполагам, че е влюбен във вас? Повече от година съм била негова любовница. Познавам го. А вие? С него сте едва от две седмици, нали? Е, как ще се мерите с мене?
— Но дали не сте били вече прекалено дълго с него? Възможно е… той да се е преситил от прелестите ви? — Елизия отвърна на удара спокойно въпреки отчаянието, което я задушаваше. Никога няма да покаже на тази персона колко жестоко е наранена!
— Преситен? От мене? — Мариана се задави от гняв. Много добре знаеше, че има нещо вярно в това. Но не можеше да понесе да го чуе от тази красива по-млада жена. — Как си позволявате? Да не би да си въобразявате, че можете да задържите мъж като Алекс? — Лейди Уудли нагло изгледа Елизия от глава до пети и се изсмя презрително. — Той ще се върне при мен! Винаги се е връщал. Луд е по мене! Вие притежавате името му, но не и любовта му.
С триумфална усмивка лейди Уудли се обърна да си върви, доволна, че е всяла смут в душата на съперницата.
— Да, аз притежавам титлата. Аз нося името му и ще бъда майка на неговите деца. Но както виждате, аз нося не само титлата, но и бижутата на семейството, за които отдавна ламтите. Аз имам и Уестърли, и именията, и стабилно място в обществото. Разбирате, нали? Или трябва да обяснявам?…
Лейди Мариана я погледна изумено.
— Така че се лъжете, ако мислите — продължи Елизия с убийствено снизходителен тон, — че не мога да задържа Алекс. Ще го направя, и то не само за пред хората. Вие сте тази, която не притежава нищо: нито Алекс, нито титлата. Приятна вечер, лейди Уудли!