— Да, той несъмнено изчаква някого от континента, за да предаде информацията и да получи нови инструкции. Или ще занесе сведенията лично на Наполеон, за да получи признание за доблестта си… — Дейвид удари гневно с юмрук по масата. — А ние чакаме! Защо не идем направо да го арестуваме?
— За съжаление точно това не можем да сторим. Повярвайте ми, аз най-много бих се радвал, ако можех да приключа с тази история. Съмнявам се обаче, че той държи у себе си материалите. Положително ги е скрил на сигурно място. А и нямаме никакви други доказателства, освен признанията на онзи наплашен предател от министерството. Дори да арестуваме Д’Обержер, документите ще останат в Блекмор Хол. Допускате ли, че ескуайърът няма да се възползва от случая? Просто ще поръча да му изпратят друг шпионин и ще му ги продаде на някаква баснословна цена. Лично аз съм убеден, че ескуайърът знае добре цената на онова, което държи в ръцете си.
По-възрастният мъж замълча, вперил поглед в мигащото пламъче на фенера. Дейвид унило наведе глава.
— Не, наистина трябва да бъдем крайно предпазливи! Те още не знаят, че кучетата са надушили лисицата — промълви офицерът със святкащи очи. — Чувстват се в безопасност зад цялата тази измамна фасада. Няма да поемат риска да направят нещо необмислено. Ще залагат само на сигурно. Графът или ще чака човек за връзка, или сам ще замине за Франция. Предполагам, че ще се реши на второто. Мнозина са заплатили с живота си своите амбиции за власт. И този французин не прави изключение. Но се боя, че сега ще изпратят военен кораб да го прибере. Ще трябва да изчакаме, точно както прави и Д’Обержер. Важното е в никакъв случай да не му позволим да предаде документите. Ще му оставим достатъчно свобода на действие, за да се покаже от дупката, а по-нататък той сам ще си осигури бесилката, като го пипнем на местопрестъплението заедно с Блекмор и неговите контрабандисти. — В гласа на офицера прозвуча заплаха.
— Да, сър — прекъсна го Дейвид, — но ескуайърът сигурно ще се кълне във всичко свято, че не е имал и понятие за нелегалната дейност на Д’Обержер! Ще се оправдава, че е бил най-безсрамно подведен. Ала все пак ще го пипнем!
— Трудно ще му е да обясни, защо са прибрали част от товара именно в неговия летен павилион. Благодарение на вас, лейтенант, знаем за цялата тази контрабандна мрежа. Имахме късмет, че сте подразбрали за това още докато сте били във Франция. А сега вече знаем и за Блекмор. Смятам, че скоро ще пресечем веригата.
— Хората от селото са въвлечени против волята си. Моля ви да имате това предвид — поясни Дейвид. — Дори не получават прилично заплащане. Блекмор ги принуждава да му работят, иначе ще умрат от глад. Истински позор е, че този мошеник е успял да си присвои такава власт! А само на няколко мили оттук живее един страшно богат маркиз, който не си мръдва пръста да помогне на селото, въпреки че отговаря за него. Няма да се изненадам, ако и той самият е забъркан в тази работа.
— Непременно ще се застъпя за хората от селото! — обеща по-възрастният офицер. — Аз познавам маркиз Сейнт Флауър. Малко е сприхав, но зная, че е почтен човек. Положително няма и най-малката представа за онова, което се върши тук.
— И още нещо, сър! Искам да ви предупредя! За Блекмор работят някои твърде съмнителни личности, срещу които не бих желал да се изправя невъоръжен! Предполагам, че са от Лондон, не са тукашни. Не съм виждал по-долнопробна сбирщина — каза Дейвид. — Може да стане лошо, ако се стигне до бой!
— Разчитам на хората си. Няма да се церемоним много-много с тази сган. Но сега трябва да вървя. Лодката сигурно ме чака — каза офицерът и отново огледа неприветливата колиба. — Съжалявам, че трябва да живеете тук. Не успяхте ли да намерите нещо прилично в селото?
— Не съм и търсил, сър. Нали знаете колко са подозрителни хората към чужденците. Израсъл съм в едно село на север. И макар че бях роден там, през цялото време гледаха на мене като на външен, защото родителите ми бяха пришълци. Тук щях да привличам вниманието като бяла врана. Живял съм и в по-лоши условия. Готов съм да понеса всякакви неудобства, стига да мога да се добера до дупката на тези плъхове.
— Вие сте чудесен момък! Изцяло разчитам на вас! Ако се случи нещо непредвидено, веднага сигнализирайте! И бъдете предпазлив! Не е необходимо да ви повтарям колко опасен е случаят.
Възрастният офицер закопча яката си и кимна на Дейвид, който трябваше да остане сред тези стени.
Единадесета глава
Селцето Сейнт Флауър се бе скупчило около тесния залив. Плочестите му покриви се сливаха с червените скали наоколо. Към небето се точеха нишките на дима от комините.