— О, Йън! — прошепна Елизия.
— Къде, по дяволите, са твоите хора? — сети се изведнъж Йън и вдигна очи към пътя. — Къде се бави този… как се казваше?
— Чарлз.
— Да, къде отиде този проклет Чарлз? Трябваше отдавна да се е върнал от селото.
— Той не е в селото — Елизия си пое дълбоко дъх, — отиде в Уестърли.
— В Уестърли? Защо чак там? Така се заобикаля няколко мили! Там ли живееш?
— Да… в известен смисъл.
— Как така в известен смисъл? Като гувернантка или… Не, това не може да бъде, тъй като маркизът няма деца. Дори не е женен. Ти не бива да оставаш там! Той има твърде лоша репутация. Не бих те поверил в ръцете му. Трябва да ти потърсим другаде подслон… — Той млъкна и я погледна сепнато. — Защо си отседнала там? Не си сама, нали?
— Йън, мисля, че все пак ще трябва да ме повериш в ръцете му. Омъжена съм за маркиза — каза сериозно Елизия.
За момент Йън онемя.
— Омъжена? — повтори той като ехо. — Господи! Как стана това? Съвсем се обърках. Толкова много неща, които сега научавам… Аз…
Йън наведе ухо над земята, след това сграбчи ръката на сестра си и каза припряно:
— Слушай! Идват някакви конници, чувам и кола. Ще бъдат тук много скоро. Не искам да те оставя, Бог ми е свидетел, но се налага… Не, не казвай нищо! Трябва да побързам. А за мене — на никого нито дума! Много е важно! Имам да изпълнявам мисия, ще бъде катастрофа, ако ме разкрият. Забрави, че си разговаряла с мен. Но ще искам да разбера как си. Има ли начин да ти изпратя вест или да те видя?
— Джимс! Джимс е главен коняр в Уестърли! — възкликна радостно Елизия.
— Джимс? Тук? Чудесно! Ще се свържа с него. Сега обаче трябва да вървя, време е! — Той погледна загрижено бледото й лице. — Макар че бих предпочел да остана с тебе.
— Не! Трябва да вървиш! Алекс ще се погрижа за мен. Моля те, тръгвай, Йън.
— Добре, мила! Но се чувствам като подлец. Обещавам ти да намеря негодника, който стреля по тебе! Сигурно е някой от тази паплач, която броди наоколо. — Той я целуна по бузата, за миг й притъмня. Когато отвори очи, той беше изчезнал.
Елизия чу тропота на бясно препускащ кон, миг след това две топли, силни ръце я вдигнаха. Горещият дъх на мъжа погали бузата й. Тя отвори очи и срещна тревожния поглед на Алекс.
— Изглежда сте имали някакви неприятности, милейди? — Тонът му бе закачлив, но очите му си оставаха загрижени.
— Създавам ви известни затруднения, милорд — отвърна дръзко тя и изгуби съзнание.
През следващите няколко дни Елизия остана в леглото под строгия надзор на Дани. Тази Дани бе истинско съкровище! А отгоре на всичко изпълняваше с удоволствие ролята си на болногледачка. Събраха й се двама пациенти наведнъж. Питър бе все още слаб, но се съвземаше бързо. Непрекъснато протестираше и се оплакваше от скука пред всеки, който се осмелеше да припари в стаята му. Най-много си патеха младите камериерки.
Елизия получи букети и кошници с плодове от Блекмор Хол с писъмца от гостите, с които бяха вечеряли. Всички проявяваха загриженост за състоянието й. Всички, освен лейди Уудли.
Елизия се отегчаваше в леглото — имаше чувството, че времето е спряло. Раната й бе външна, заздравяваше бързо, а и глезенът вече не я болеше толкова силно. Но цялото й тяло все още беше в синини от падането. Постоянно мислеше за Йън. Беше истинско чудо, че е останал жив. Сега вече не беше сама, брат й се бе върнал. Да можеше да го види, да си поговори с него! Джимс й съобщи, че се е срещнал с Йън и че всичко е наред.
Алекс разделяше времето си по равно между двете болнични стаи. Четеше на Елизия на глас, говореха си, разсмиваше я, правеше всичко, за да прогони скуката й, като любящ и предан съпруг.