— Благодаря ви за прекрасните рози, графе! — любезно му се усмихна Елизия и изтегли ръката си, защото зърна яростния поглед на Алекс.
— Ама че е смешен! — каза Питър, след като вратата се затвори след Алекс и французина. — Не ги разбирам тия френски маниери. Отгоре на всичко този джентълмен няма никакво чувство за хумор! — Питър се надигна неохотно и се запъти към вратата. — По-добре е и аз да вървя. Не се чувствам още съвсем добре. — Той изгледа Чарлз. — Идваш ли?
— Ей сега… — Чарлз се поколеба, свел очи към земята.
Питър застана до вратата.
— Знаете ли, Елизия, вие сте чудесен човек! Никога не съм мислил, че ще мога да се разбирам със съпругата на Алекс. Само при мисълта каква би могла да бъде тази жена ми ставаше зле. Не познавах никоя, която бих искал да нарека своя снаха, кълна ви се! Но вие сте жена от класа — промълви плахо той. Не беше свикнал да показва чувствата си. Бързо излезе от стаята.
Чарлз се поизкашля, като пристъпваше нервно от крак на крак. Извади малък лист от жакета си и го пусна в скута на Елизия.
— Знаете ли — започна той с пламнало лице, — не се прекланям много пред поетите и разните там… Не съм и умен, никой не би могъл да твърди такова нещо! Обаче… Просто трябваше да го напиша за вас. Моля ви да не ме питате как го съчиних, защото самият аз не разбрах как стана. Никога не ми се беше случвало!…
Явно, че новите му способности го бяха накарали да се замисли. Елизия разгъна листа и прочете припряно надрасканите стихове:
Тя погледна младия мъж, който стоеше смутено пред нея и очакваше с трепет реакцията й.
— Чарлз! О, Чарлз, това е най-милото нещо, което някой е правил за мене! Ще си го запазя завинаги. Благодаря ти, скъпи Чарлз! — Елизия стана и спонтанно го целуна по пламналата от смущение буза. В този миг вратата се отвори и влезе Алекс. Той се спря като вкаменен при вида на тази сърдечна прегръдка.
Чарлз се поклони и бързо се измъкна покрай настръхналия маркиз. Сърцето му наистина пееше, когато с грейнало лице затвори вратата зад себе си и закрачи, замаян от щастие, по коридора. Въобще не забеляза слугините, които гледаха ококорени след него и се кискаха в шепите си.
— Виж ти! Нямах представа, че раздаваш така щедро целувките си. Или това е поради факта, че не благоволяваш да ги дариш на мен? — Тонът на Алекс беше язвителен. — Ти самата веднъж каза, че си много взискателна. Не знаех, че предпочиташ хлапета с жълто около устата! — Той бързо отиде до нея и се изправи с цял ръст насреща й: — Бях останал с впечатлението, явно погрешно, че предпочиташ целувките на един истински мъж!
Алекс грубо я дръпна към себе си.
— Струваше ми се, че ми отговаряш, когато те накарах да усетиш огъня в кръвта си и да се задъхаш от желание. Не пламна ли кожата ти, когато обсипвах с целувки млечнобялото ти тяло?
Шепотът му пареше ухото й, устните му разливаха наслада по шията й. Той я прегърна още по-здраво, притисна я към себе си, докато нараненото място я заболя. Побиха я огнени тръпки, когато устните му разтвориха нейните и той я целуна дълго и страстно — устата му сякаш никога нямаше да я пусне. Внезапно той я вдигна на ръце и я отнесе в стаята си, на леглото, където вече бе лежала веднъж. Елизия затвори очи в очакване. Искаше го, дори и той да изпитваше към нея само страст, а не любов. Ще приеме онова, което може да получи, ще забрави своята гордост…
Тя усети твърдите му ръце върху тялото си. Той свали нетърпеливо пеньоара и нощницата, тайнството на голите тела ги опияни. Той шепнеше в покорните й устни трескаво, дъх в дъх:
— Наистина ли искаш целувките на друг? Нима Чарлз или онзи лигав французин могат да ти дадат това, което желаеш?
Устните му станаха по-настойчиви, ръката му се зарови в косите й и той диво я притисна. Елизия не можеше да си поеме въздух.
— Аз… аз исках само да му благодаря! — прошепна най-сетне тя, останала без дъх. — Написа ми такова смешно стихотворение! Беше страшно мил и исках да му благодаря.
— Чарлз е написал стихотворение?! Ти наистина си вещица! Примамваш невинните смъртни в опасната си мрежа. Чарлз!… Аз ще ти дам нещо повече от думи на хартия!
Елизия се отдаде с наслада на пламенната му нежност. Отвръщаше на всяка негова целувка, прегръщаше го, галеше го, докато този силен мъж започна да стене от блаженство и се нахвърли върху нея властно и неудържимо.
Останаха дълго да лежат ръка в ръка, докато сърцата и дишането им се поуспокоиха.