— Ще станете син като теменужка, мастър Йън! — обади се Джимс.
— Усещам вече как посинявам — промърмори младият човек.
— Така. Сега поне заприлича отново на човек! — Елизия подаде на Джимс изцапаните кърпи. — Боли ли те нещо другаде?
— Само наранената ми гордост, тя получи смъртоносен удар. Е, да, имаше и няколко удара в корема…
— Бас държа, че и вие добре сте ги наредили, преди да ви свалят! — подсмихна се Джимс. В представите му се мярнаха счупени носове и избити зъби.
— О, не чак толкова много, колкото ми се искаше. Гарантирам ти обаче, че няма скоро да забравят юмруците ми.
— Знам, че като се наложи, умеете да си служите с тях, — гордо каза Джимс и отиде да пере мръсните кърпи в една кофа с вода.
— Да, ама онези снощи си свършиха добре работата — оплака се Йън. — Здравата ме напердашиха.
— Много ли бяха? — запита сърдито Елизия.
— Цяла банда главорези, каквито аз например никога не бих поканил на следобедния чай, сестричке!
— Ох, Йън! Не можеш ли поне веднъж да бъдеш сериозен? Едва не са ти пукнали главата, лицето ти е на каша, а ти си правиш шеги! — скара му се Елизия, но сълзите й бяха готови да рукнат.
— Съжалявам, мила! Само се опитах да поразведря атмосферата. Понякога една шегичка страшно помага.
— Не, аз съжалявам, че ти се скарах! — В гласа на Елизия прозвуча разкаяние. — Но ако знаеш само колко се разтревожих! Шляеш се нощем наоколо с някакви съмнителни типове, които могат да те убият, маскираш се като един Бог знае какъв… Не мога дори да те представя на мъжа си и на приятелите си! Зная, че си се забъркал в нещо. Мога ли да ти помогна?
— Заложено е на карта нещо твърде важно и нямам право да рискувам — отвърна Йън и погледна безкрайно сериозно Елизия и Джимс. — На везните е поставено бъдещето на Англия!
— О! — възкликна Елизия ужасена.
— В момента това е много по-важно от живота на всеки от нас. Аз съм тук под чуждо име. Знаят ме като Дейвид Фрайди…
— Дейвид Фрайди! — извика тя. — Невъзможно! Ти си… Ти си този, за когото ми разказа Луиза?
— Луиза Блекмор? Тя ли ти говори за мене? — полита Йън колебливо.
— Да, разказа ми всичко! — Елизия погледна с разбиране поруменялото му лице. — Ако искаш да знаеш, тя е влюбена в тебе!
— Луиза? Значи… Искаш да кажеш… Харесва ме?
— Не само те харесва. Направо си е изгубила ума по тебе… — Елизия прекъсна мисълта си и запита разтревожено: — И защо трябва да носиш чуждо име?
— Когато не познаваш врага и не знаеш с каква информация разполага, трябва да вземеш всички мерки, за да се предпазиш. Нищо чудно името ми да е било споменавано в министерството, а нали знаеш, че и стените имат уши. Може и да прекаляваме, но предпазливостта не е излишна, ако от това зависи успехът ни.
— Разбирам. Работата сигурно е много опасна — промълви тя замислено и отново погледна подпухналото лице на брат си.
— Да, тези хора не пипат с кадифени ръкавици. Не ми е приятно да зная, че си близо до тях, Елизия. Затова и се старая да не те забърквам по никакъв начин в моите работи.
— Как разкриха кой си?
— Те все още не знаят кой съм, иначе отдавна да са нахранили рибите с мене.
Елизия усети студени тръпки по гърба си само при мисълта какво е могло да се случи. Тя държеше здраво големите му ръце, като че не искаше да го пусне. Йън се засмя. Разбираше, че се бои за него. Стисна успокоително ръката й.
— Те смятат, че съм някакъв нехранимайко, матрос, изхвърлен от Кралската флота, който си пъха носа, където не му е работа. — Йън се намръщи, защото и той долови миризмата на евтиното уиски, с което бе напоил дрехите си. — Преди да се приближа до тях, порядъчно се напарфюмирах с тази гадост за всеки случай, ако ме пипнат. А то така и стана — добави той, изпълнен с презрение към самия себе си.
— Да се приближиш до кого? — попита боязливо Елизия.
— Да се приближа до една група контрабандисти.
— Тук? Аз все си мислех, че хората преувеличават. Но какво значение имат за тебе, един офицер от флотата, няколко бурета бренди и няколко топа кадифе?
— Тези хора пренасят нелегално не само стоки, те докарват и френски шпиони, които събират сведения и застрашават сигурността на страната ни.
— Предателство! — прошепна смаяно Елизия. — Няма англичанин, който да измени на собствената си страна! Сигурен ли си?
— Да — погледна я мрачно брат й. — Има хора, които няма да се опрат пред нищо, за да спечелят пари за няколко жълтици и са готови и душите си да продадат.