„Как е възможно да затънеш толкова, че да извършиш предателство към отечеството си?! Кой можеше да бъде…“
— Ескуайър Блекмор! — каза Йън, сякаш прочел мислите й.
— Ескуайърът?! О, не! Това е невъзможно! — извика Елизия невярваща. — Нали той… Той е… Ами че той е просто един надут пуяк!
— Безспорно. Но под тази лъскава перушина се крие алчен, властолюбив човек. Той само чака да те клъвне като змия, ако се изпречиш на пътя му. Преструва се на щедър и гостоприемен, а оставя арендаторите си да мрат от глад. Докарва се на гостите си, прави се на добродушен и любезен, а тормози цялата околност със заплахи и ултиматуми.
Елизия го гледаше изумена, ескуайър Блекмор? Контрабандист! Изменник! Този човек през цялото време се правеше на клоун. Влечуго, припълзяло до богатите си приятели. Никога не би и помислила, че може да е опасен. Разбира се, направи й впечатление как се бе отнесъл с Луиза. Приличаше й на заек, който с потръпващ нос души и наблюдава всичко наоколо, сякаш отвсякъде дебне опасност. Бе успял да я заблуди, да я заслепи с крещящите си дрехи.
— Трябва да обезвредим тази престъпна шайка, преди да успее да осъществи плановете си! — продължи Йън вече по-словоохотливо. Елизия го гледаше втренчено. Толкова се бе променил! Беше станал решителен мъж, който може да бъде опасен враг. — Не искам да те въвличам във всичко това, Елизия. Но ти би могла да събереш някои сведения. Можеш да ходиш в Блекмор Хол, а за мене това е невъзможно. Опитай се да научиш какви нови хора пристигат, хора, които не познаваш. А ми се ще да наблюдаваш и ескуайъра, и хората, с които разговаря. Макар да се съмнявам, че той ще стори това открито. Но не бива нищичко да пропуснем! Очевидното понякога е най-добрата форма за прикриване. Особено ме интересува един определен човек: граф Д’Обержер.
— Той пък какво общо има с това? — запита изненадано Елизия.
— Той е шпионин!
— О, не!
— Познаваш ли го? — оживи се Йън. Междувременно лявото му око се беше затворило напълно.
— Да, запознах се с него — каза Елизия тъжно. — Не мога да повярвам, че е забъркан в това. Той е французин, но ненавижда Наполеон. Имотите му са конфискувани, Наполеон го е докарал до просешка тояга. Как може да е агент?!
— Казвам ти, че е! — отвърна рязко Йън. — В момента той държи в ръцете си секретни документи, откраднати от министерството. Ще се опита да ги пренесе тайно във Франция. Имаме доказателства, че е свързан с Наполеон. Лъже, че всичките му имоти са конфискувани, ако изобщо е притежавал някакви имоти. Сигурно не е и граф. А ако наистина е онова, за което се представя, значи просто е един от многото, които се опитват да си върнат богатствата, като се съюзяват с Наполеон.
Елизия изохка. Никой ли не бе такъв, какъвто изглежда? Всички ли играят театър? Един безкраен маскарад! Дори не издават истинските си чувства пред останалите…
— Графът е скрил добре документите. Ако нещо ти направи впечатление, трябва веднага да кажеш на Джимс, той ще ми го съобщи. Нашите кораби наблюдават пътищата към Франция, но не можем да рискуваме да ни забележат, защото ще избягат. Имаме основание да смятаме, че този път ще чакат френски военен кораб, за да отнесе документите. Ще стане тия дни. В събота е първата безлунна нощ, досега нощите бяха все светли.
Йън стана и помогна на сестра си да се изправи. Прегърна я с обич.
— Ще ограничиш действията си само до слушане и наблюдаване! Няма да правиш опити да ровиш сама наоколо. Не искам да се излагаш на опасност. Джимс ще ми съобщава как върви оздравяването ти…
— Но аз съм вече съвсем добре, Йън! — прекъсна го Елизия.
— Още си слаба. Не желая да рискуваш. Познавам твоя темперамент, Елизия, затова те предупреждавам. Тези хора са опасни и няма да се поколебаят нито за миг да те премахнат, ако застанеш на пътя им. Затова само ще предаващ на Джимс това, което научиш. Разбра ли ме?
— Да, Йън — обеща Елизия неохотно. — Ще бъда предпазлива.
Отговорът й успокои Йън.
— Сега вече разбираш защо трябва да крия кой съм. Никой не бива да узнае за мен или за мисията ми, защото не сме сигурни кои са наши приятели. Прибирай се сега, преди да си се простудила! Ужасявам се от това, че вече си посветена в тази история. Бог ми е свидетел, че бих се чувствал много по-добре, ако ти си беше на сигурно място горе, на север, и не те бях забърквал в тази каша.
— Не се безпокои за мене. Йън! Нищо няма да ми се случи. Достатъчно проблеми си имаш, за да се измъчваш сега и за моята безопасност! Освен това те няма да посмеят да сторят нещо на една маркиза. Но какво ще стане с Луиза? Обикнах я и съм сигурна, че тя няма нищо общо с цялата тази низост.