— Разбира се, че няма! Тя е невинна като новородено. И аз се тревожа за нея, но какво мога да сторя? — Йън поклати безпомощно глава. — Тя при всички случаи ще пострада. В тази история има само едно разрешение, а то ще окаля името й. — Йън погледна сестра си, застанала неподвижно до него. — Грижи се за нея, моля те! Тя ще има нужда от някой, на когото да се довери, който да я прибере и… Той млъкна, отвратен от ролята, която трябва да играе. — Мен тя няма да може да ме понася.
— Ще се грижа за нея. Йън. Ала мисля, че си несправедлив към Луиза. Ако научи цялата истина, няма да те мрази.
— Върви сега, скъпа! — прошепна Йън.
Беше се примирил с пътя, който трябваше да извърви.
Тя го целуна бързо, вдигна качулката си и излезе крадешком от конюшните. Джимс настоя да я съпроводи до вкъщи.
— Джимс — помоли Елизия, когато стигнаха до страничната вратичка, — пази го, моля ти се! Той ще има нужда от твоята помощ повече, отколкото аз.
— Ще се помъча, мис Елизия! Само че вие казвате да се грижа за мастър Йън, той пък вика да се грижа за вас… А и двамата много добре знаете, че никога не правите онова, което ви казвам. Вършите, каквото сте си наумили. И двамата сте твърдоглави. И да ви съветвам, и да не съветвам, — нищо не може да ви спре — оплака се Джимс.
— Горкият Джимс, все те ядосваме, нали? — погледна го разкаяно Елизия.
— Това не мога да го отрека! — засмя се Джимс. — Ама нали знаете, че не понасям кротките, обичам бесните, дето дяволът им е в кръвта!
— Макар и да е трудно, Джимс, все пак грижи се за Йън! — прошепна Елизия и изчезна през тясната врата.
Цялата трепереше от студ. Свали наметката, хвърли я на леглото и отиде до камината да се посгрее. В светлината на огъня стройното й тяло се очерта под прозрачната нощница, докато разтриваше измръзналите си рамене. Ани бе отговорила веднага на почукването. Момичето не успя да скрие облекчението си, като видя Елизия.
Не можеше да спре да трепери. „Навярно е по-скоро от нерви, отколкото от студ“ — помисли си тя, загледана в пламъците. Нямаше представа как може да помогне на Йън. Откъде да започне, къде да наблюдава, какво да слуша? Сега, когато знаеше истината, всяко действие — дори и най-невинното — ще й се струва подозрително. Ами Луиза? Какво ще стане с нея, ако Йън изкара всичко на бял свят? Не можеше да повярва, че Луиза би го презряла…
Някакво изскърцване я сепна. Елизия се обърна. Алекс седеше неподвижно в едно от креслата в тъмния край на стаята. Не бе го забелязала при влизането. Откога ли седеше там?
— Къде беше? — запита най-сетне той с леден тон.
Тя мълчеше. Гласът й бе пресекнал. Не можеше да откъсне очи от златния поглед, проникващ сякаш до мозъка й, за да чете свободно мислите й.
— Не си ли си приготвила някакво оправдание? Смятам, че имам право да зная. В края на краищата аз съм твой съпруг. Или отново забрави това? Може би мислиш, че не е редно да зная къде броди жена ми посред нощ? Срещата трябва да е била твърде важна, за да се измъкнеш в този студ…
Той стана и тръгна към нея с походката на пантера, която дебне жертвата си. Елизия усети, че е бесен от гняв. Застана пред нея и й прегради пътя за отстъпление. Гледаше я с безкрайно презрение.
— Струваше ли си поне? — той презрително сви устни, погледът му се плъзна по тялото й с обидна насмешка. — Нали си била в прегръдките му, не те ли стопли горещината на тялото му, та мръзнеш?
Алекс се извърна гневно, като че ли не можеше повече да я гледа. Започна да се разхожда напред-назад пред камината, която с пламъците си сякаш още повече подклаждаше яростта му. Той рязко спря пред Елизия.
— Е? Нямаш ли оправдание? Няма ли сладки лъжи, колкото да ме заблудиш? Или ще застанеш пред мен и нагло ще си признаеш, че си била при мъж?
— Нямам подготвени нито лъжи, нито оправдания. Нямам какво да казвам. Можеш да мислиш, каквото желаеш! Само че искам да те предупредя, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. А истината много често е съвсем различна от онова, което виждаме — отвърна Елизия спокойно. Не беше възможно да му каже истината, без да наруши обещанието, дадено на Йън. Или Алекс трябваше да й повярва, или тя трябваше да издаде брат си.
— Ти искаш да ме предупредиш! — повтори той, изумен от нейната безочливост. — Наистина имате право, милейди! Вие действително не сте онова, за което ви смятат хората. Вие не сте невинна млада девойка, сладка и нежна, вода ненапита! — Той се засмя грозно. — Измамата и интригите страшно ви подхождат. Вие сте като всички останали жени. Тичате след авантюрата на откраднатите целувки, чудите се как да мамите съпруга си. Подигравате се с всички истински чувства. Вашата измамна невинност ме направи сляп! — Алекс й обърна гръб. Цялото му лице изразяваше самопрезрение. Как можа да се излъже така в нея!… Той хвърли в лицето й едно тънко листче хартия. — Не познавам този Йън. Навярно е някой от вашите бивши любовници от север. Дали не бяхте тръгнали да се срещнете в Лондон именно с него? Покъртителната история за лелята и търсенето на работа в Лондон беше измислица, така ли? Може би сте измислили целия този театър заедно със сър Джейсън? Как можах да падна в клопката като някакъв хапльо! Милейди, моите поздравления! Правите се на невинно момиче, като че сте родена за тази роля!