— Вие би трябвало да знаете това по-добре от всеки друг, защото вие сте първият и единствения мъж, който ме е имал — успя да каже най-сетне Елизия в своя защита.
Алекс стисна юмруци. На бузата му един мускул трепкаше неудържимо. Вече не бе в състояние да възпира насъбралия се гняв. Той се извърна настрани да не гледа тези зелени очи, които го обвиняваха в престъпление. Жилите на врата му пулсираха. Огледа се из стаята и погледът му падна на малката порцеланова кукла. Вечната изписана усмивчица сякаш му се подиграваше и напомняше за всички женски коварства и измами. Ръката му посегна и въпреки отчаяния вик зад гърба му, той сграбчи малката женска фигурка, която въплъщаваше всичко, към което изпитваше отвращение. Захвърли я с все сила на земята и тя се пръсна на хиляди парченца.
Елизия се втурна покрай него и падна на колене, без да мисли, че може да се пореже от парчетата. Наведе се над куклата и вдигна част от главата, на която още се крепеше руса къдрица. По разбития череп висяха парченца от лицето. Елизия се наведе още по-ниско, за да запази строшената кукла, да не допусне още да я наранят… Тялото й се разтресе от неудържим плач.
Алекс остана неподвижен. Най-после до него достигнаха риданията на Елизия и го изтръгнаха от вцепенението му. Той видя крехката й фигура, разтърсвана от сърцераздирателно хлипане. Приведе се да обхване раменете й, да я вдигне, ала тя се дръпна от ръцете му, като че щяха да я опарят, и пропълзя далеч от него като бито куче.
Той тихо изруга, догони я и я вдигна на ръце въпреки опитите й да избяга.
— Стой мирно, Елизия! Господи, не искам да те ударя! Нямаш основание да бягаш така от мене!
Елизия престана да се съпротивлява и се отпусна в ръцете му, които я държаха здраво притисната към гърдите му. Маркизът внимателно я остави на леглото и започна да приглажда със странно сковани пръсти косата й.
— Елизия! Погледни ме? — заповяда той, но очите й останаха втренчени в нищото. Лицето й бе мъртвешки бледо, клепачите й — зачервени от плач. Стискаше конвулсивно събраните парчета и той едва ги откопчи от пръстите й.
— Мразя те! — прошепна тя с разтреперан глас.
Той започна да бърше порязаните й ръце, като намокри носната си кърпа с вола от гарафата до леглото. След като свърши, Алекс стана и каза студено:
— Чувствата ви са споделени, милейди!
С тези думи той излезе от стаята. Елизия чу как затвори вратата между спалните им. Тя седеше, вперила поглед в пода. Там лежаха, разбити от една властна ръка, всичките й надежди и мечти, всичките й илюзии. Доверието й бе убито в момент на безсмислен гняв.
Но защо трябваше да се тревожи? Честно казано, отдавна виждаше как всичките й идеали постепенно се рушат. Само, че не искаше да си го признае, може би защото това бе единственото нещо, за което все още можеше да се хване. Дори заблудите умират трудно. Всичко, което искаше, бе да бъде обичана, потребна и закриляна, да живее, отдадена на своето семейство. След като това се оказа невъзможно, не й оставаше нищо. Предпочиташе да умре, отколкото да живее без мечтите си.
Какво бе направила, та й бе отредена такава съдба? Елизия се усмихна горчиво. Беше се влюбила в самия сатана. Заслужаваше си всеки удар, който съдбата стоварваше върху нея!
Тринадесета глава
Елизия плъзна пръсти по фината кожена подвързия на книгата, оставена на скута й. Алекс отново излезе на езда. С лейди Уудли. Това не бе никаква тайна. Той винаги й казваше къде и с кого излиза да язди. Като че ли изпитваше наслада да й го съобщава. По всичко личеше, че студеното мълчание и равнодушието, с което тя посрещаше неговите думи, изобщо не му правеха впечатление.
Тя се опитваше да отгатне колко ли често се вижда той с вдовицата. Дали се срещаха на някакво тайно място, известно само на тях двамата? Явно бе, че той се е върнал при лейди Уудли, точно както бе предсказала тя. Добре, нека да си го вземе! Елизия презираше и мразеше Алекс за всичко, което бе направил… О, не! Не е вярно! Не можеше да се самозаблуждава. Той все още я държеше в плен. Въпреки волята си тя продължаваше да бъде влюбена в Алекс. Беше ужасно, че е наказана с пренебрежението и неуважението на човека, когото обича.