Ала можеше ли да вини само Алекс за това? Та нали доказателствата срещу самата нея бяха направо смазващи! Нямаше как да се защити. Беше дала честна дума да мълчи и не можеше да я наруши. Ако пренебрегнеше обещанието си, можеше да се стигне до трагични последици за всички, и най-вече за Йън.
Възможно е някой ден Алекс да разбере истината. Дотогава обаче ръцете й бяха вързани. И все пак мъката и постоянното очакване през тези безкрайни дни бяха непоносими. Нямаха случай да изяснят недоразумението. Елизия чакаше безпомощно и само наблюдаваше с ужас как бездната между Алекс и нея става все по-дълбока.
Дано събитията да се развият по-бързо! Но въпреки цялата си бдителност, досега бе събрала съвсем малко информация, която Джимс предаде веднага на Йън. Ескуайърът не бе разговарял насаме с графа, поне докато Елизия беше с тях. В компания двамата се държаха учтиво, но съвсем безразлично един към друг.
Елизия все още не можеше да повярва, че ескуайърът е контрабандист и предател, особено като гледаше как забавлява гостите си с разни весели историйки, как се смее добродушно! Ами графът? Колко лесно се бе хванала в мрежата на неговите ласкателства и сълзливите му истории! Той продължаваше да й показва обожанието си и я отрупваше с внимание. Междувременно пък Алекс даваше храна на клюките със своя флирт с лейди Уудли, без никак да се интересува от французина.
„Всички живеем сякаш на ръба на някаква пропаст? Като последните дни на Помпей!“ — помисли си Елизия.
Какво ще излезе от всичко това? Само разруха. Ескуайърът и графът обвинени в предателство, доброто име на Луиза и на мисис Блекмор опетнено завинаги… Какво ще стане с тях? Къде могат да идат, така че никой да не ги познава?
Мисис Блекмор. Как би понесла тази женица такъв тежък удар. За всекиго бе ясно, че тя разчита за всичко на ескуайъра, зависи от всяка негова дума, от всеки негов жест. Седеше в ъгъла на своя разкошен салон като уплашено мишле в стая пълна с котараци. Колкото и да се бе опитвала, Елизия нито веднъж не успя да я въвлече в разговор. И никой друг не успяваше да я заговори.
„Наближава буря! Като някакво знамение!“ — помпели си Елизия, загледана в черните облаци, които се трупаха ма изток. През последните няколко дни небето бг толкова ясно, морето — като огледало.
— Надига се буря! — обади се Питър зад гърба й.
Елизия му се усмихна топло. Беше й станал страшно симпатичен.
Разнесе се тътен на далечни гръмотевици. Черните облаци се кълбяха все по-ниско.
— Ето затова предпочитам през зимата да съм си в Лондон — каза Питър и трепна, когато светкавица проряза небето. — Но няма да стане скоро. И все пак — той погледна изненадан упоритото изражение, което се появи на лицето на Елизия — тази буря е като нежен зефир в сравнение с бурята, която се мъти тук. Въздухът може с нож да се реже, толкова голямо е напрежението. Какво си се провинила, та Алекс се държи по този начин? Толкова груб и отблъскващ не съм го виждал никога досега!
— Едно недоразумение — каза Елизия спокойно.
— Недоразумение? Не бих искал да съм наблизо, когато речете да се скарате истински! — възкликна Питър. — Щом ти влезеш в стаята, той започва да се държи като бик, на който развяват червен плащ пред очите. Броди из къщи с лице като буреносен облак. Не смея да гъкна пред него от страх, че ще ми откъсне главата. А пък ти… Държиш се, като че ли си над тези неща. Като някаква калугерка в манастир. Вярно, че не е моя работа — продължи той, без да обръща внимание на ядосания поглед, който му хвърли Елизия — и не ми се ще да бъркам в гнездото на осите и да разпитвам Алекс. Но ти поне би могла да ми кажеш какво се е случило, та се мразите чак толкова.
— Просто недоразумение — повтори Елизия. — Не мога нищо да обясня. Няма никаква надежда за сдобряване.
Питър сложи ръка на раменете й и се усмихна съчувствено. За него това бе съвършено нова роля — той да бъде опитният и мъдър съветник. Изведнъж се почувства много по-възрастен от Елизия, въпреки че бе само две години по-голям от нея.
— Алекс е дяволски горд и е свикнал всичко да върви по неговата воля. Винаги той трябва да има последната дума. Не може да допусне една жена да му противоречи — Питър се засмя. — Ама и ти май с нищо не се примиряваш! Той е толкова дебелоглав, че просто не може да приеме твоята независимост. Не повярвах на очите си, като видях какви работи си позволяваш.
— Аз също съм свикнала нещата да стават така, както аз желая. И му се сърдя, че иска постоянно да ми се налага.