— Ариел?! Ти разбра?! — прошепна Луиза и хвана юздата. Този път конят не направи опит да се дръпне. Трепереща от облекчение и страх, Луиза го отведе до едно паднало дърво и се метна на седлото, затаила дъх. Заби шпорите и преди да си поеме дъх, той вече летеше като птица. Луиза преглътна и се вкопчи отчаяно в него, сламената й шапка, украсена с черешки, подскачаше върху кестенявите й къдрици.
Луиза дори не забелязваше, че синята й пола е запретната чак до коленете и всеки би могъл да види не само червените й пантофки, но и копринените чорапи. Започнаха да я измъчват съмнения. Правилно ли постъпи? Вече почти бе решила, да се спусне надолу по стълбата и да намери убийците, когато Ариел й позволи да го яхне… Сега, подскачайки на широкия му гръб, Луиза се питаше дали другото решение не беше по-умно.
Никога досега не беше яздила така бясно. Всичко наоколо се сливаше в едно общо петно, една цветна лента, която като че ли течеше край нея. Най-голямата беда бе, че не знаеше как да спре жребеца. Ариел препускаше право към Уестърли, към своя обор.
Изведнъж пред нея изникнаха трима ездачи, които бързо се приближаваха към нея.
— Моля ви! Помогнете ми! — извика Луиза, но вятърът отнесе вика й. Почувства, че не ще може да се задържи нито миг повече върху Ариел.
Конникът, яхнал най-едрия от трите коня, принуди Ариел да опише дъга и след това го притисна така, че да се движи почти в кръг. Неговият кон беше по-бърз, ездачът настигна Ариел, наведе се към Луиза и грабна юздата от вкочанените й пръсти. Двата коня препускаха редом, докато най-сетне той успя да ги успокои и ги закова на място. Луиза отмахна с трепереща ръка шапката, която се бе смъкнала до очите й, и чак сега видя кой е конникът.
— Лорд Тревейн! — изплака тя с безкрайно облекчение. Никога досега не бе се радвала толкова на неговото мургаво, надменно и студено лице. — Благодаря ти, Боже! Лорд Тревейн!…
— Какво, по дяволите, правите на този кон? — изръмжа Алекс, докато се опитваше да задържи нервно пристъпващото животно.
— Къде е Елизия? — намеси се Питър, който пристигна чак сега, следван по петите от Джимс. Питър бе слисан: малката Луиза Блекмор пристига на Ариел!…
— Те… те ще я… Искат да я убият! — хълцаше тя. — Не знаех какво… Толкова ме беше стра-а-ах…
— Да я убият? — извика маркизът обезпокоен. — Какво говорите, за Бога?!
Само преди малко бе срещнал Питър и Джимс, тръгнали да търсят Елизия, която пак излязла сама в гъстата мъгла. Питър също бе говорил несвързано, като пиян. Джимс промърмори нещо за отмъщение и предателство. А ето че сега Луиза Блекмор пристига на гърба на Ариел, дето и той не може да го язди, и плаче истерично, че ще убият Елизия. Струваше му се, че полудява.
Той прегърна треперещите раменца на Луиза, за да я успокои.
— Кажете сега! Отговорете ми! За какво убийство говорите?
Но Луиза се тресеше като трепетлика и не можеше да изрече нито дума. Алекс изгуби търпение и я плесна силно по лицето за ужас на двамата си спътници.
— Милостиви Боже! Алекс! Какво правиш, дявол да те… — започна изумен Питър.
— Сега нямаме време за истерични припадъци! Ами ако е вярно? Господ да ни е на помощ! — Двамата с Питър размениха тревожни погледи. — Хайде сега — обърна се Алекс към Луиза, — кажете ми какво стана!
— Елизия… — започна тя, заеквайки. — Видях я, че отива в пагодата… — Луиза млъкна, защото в това време Джимс се задави с тютюна, който дъвчеше, и се разкашля.
Алекс го изгледа настръхнал. Не му убягна ужасеното изражение на Джимс.
— И след това какво? — подкани я отново Алекс.
— Ами тя страшно бързаше. Изтича до вратата. И аз тичах след нея, но бях пеша, а не беше близо. Трябваха ми десетина минути, докато стигна до павилиона и… — Луиза отново избухна в сълзи.
— И? Продължавайте, Луиза! Трябва да ми разкажете всичко! — настоя Алекс нежно, но упорито.
— И тогава — продължи Луиза, малко поуспокоена от държанието на маркиза, — тогава чух как онези двамата казаха, че ще я убият…
Лорд Тревейн присви очи. Лицето му се превърна в мрачна маска.
— Този път животът й виси на косъм, Ваша светлост! — обади се Джимс с глух глас.
— Хайде! Да тръгваме! — пришпори Питър коня си и препусна.