Алекс прониза с очи Джимс. Този човек знаеше повече, отколкото показваше. Но сега нямаше време да го разпитва.
— Вие слезте от коня и ни изчакайте тук, Луиза! Твърде опасно е за вас да продължавате да яздите Ариел. Цяло чудо е, че изобщо сте се задържали на гърба му!… — Алекс се наведе, за да я свали от седлото.
— Но те вече не са там! Слязоха по тайния коридор!
— Какво? — Сега вече в гласа на лорда се прокрадна ужас. — Какъв коридор? Къде? Бързо! Няма време!
— Зад едно от паната в стените на павилиона.
— В такъв случай идвате с нас, за да ни покажете! — Лорд Тревейн я вдигна на ръце и я сложи пред себе си на седлото. После пришпори своя жребец и полетяха като вихър към морето.
— Дано не сме закъснели! — извика Луиза, вперила очи в земята, която бягаше под тях. — Аз не зная… как се отваря…
— Ще успеем! Моля се само да стигнем навреме. И то по причини, много по-страшни от онова, което вие знаете… — долови Луиза думите на лорда. Тя погледна мрачното му лице, кое го за няколко минути бе остаряло сякаш с години.
— Лейтенант Харгрейв на вашите заповеди, сър! — Младият лейтенант рязко отдаде чест на своя началник.
Йън отвърна на поздрава.
— Радвам се, че пристигнахте с хората си лейтенант! — Йън видя, че мъжете вече са изтеглили лодката на брега и са прибрали греблата.
— Заповед на адмирала, сър! В дванадесет часа на обяд открихме френски военен кораб. Пуснал е котва точно пред носа. Изчакаха да падне мъглата, за да не ни забележат — докладва лейтенантът възбудено.
— Пуснаха ли лодка към брега?
— „Валор“ ще ни сигнализира, ако го направят, така че да можем да я пресрещнем.
— Не забравяйте да скриете лодката — напомни Йън, който продължаваше да следи с критичен поглед всяко движение на новодошлите. — Да, наистина ще ги причакаме. Разположете хората си в прикритията. Ще оставим рибката да поплува, преди да дръпнем въдицата. Не трябва да допускаме да ни се измъкнат обратно в морето. — Йън замълча и хвърли изпитателен поглед към тясната клисура. — Внимавайте да не стреляте по хората от селото, ако те не стрелят срещу вас. Не бива да пострадат…
Брегът изглеждаше съвсем пуст. Тежко натоварената лодка се люшкаше безпомощно в прибоя, почти без да напредва. Най-сетне се чу хрущенето на камъни и раковини и лодката бе изтеглена на сушата от нагазилите във водата мъже.
Залегнали зад скалите, Йън и хората му се вцепениха, когато се разнесе вик на кукумявка. Притаили дъх, те видяха как от клисурата излезе голяма товарна кола.
— Дайте заповед на хората си! — прошепна Йън на младия лейтенант, приклекнал до него. — Аз ще подам сигнала за атака.
Лейтенант Харгрейв се разпореди. Войниците замряха в очакване, заели позиция за стрелба по протежение на брега.
Йън изчака търпеливо още няколко минути, след това се разнесе, остро изсвирване — сигналът за атака.
Заобиколиха контрабандистите от всички страни, като постепенно ги изтикваха към центъра. Стъписаните французи и изгубилите ума и дума местни жители бяха обкръжени. Моряците се хвърлиха да изтеглят лодката си обратно в прибоя, но въпреки отчаяните им усилия тя не помръдваше от пясъка поради тежкия си товар. Хората от селото се разбягаха като пилци, шляпайки с тежките си обувки досами водата. Войниците се втурнаха по петите им.
От задната палуба на изтеглената на брега лодка проехтяха изстрели. Моряците бяха разбрали, че нямат шансове да се измъкнат. Йън се втурна с пистолет в ръка към пясъчната ивица, но французите вече се бяха скупчили безпомощни под дъжда от куршуми, който се сипеше от всички страни. Мнозина лежаха ранени на пясъка, другите се предаваха, обзети от паника.
Йън предаде командването на лейтенанта. Очите на офицера радостно святкаха, безупречно елегантната му униформа сега бе изпокъсана и мръсна. Йън погледна пленниците. Но нито тези френски моряци, нито селяните, които си бяха глътнали езика от страх, го интересуваха.
Досега Йън не бе открил човека, когото търсеше, нито пък документите. Бе следил внимателно кервана от мулета и хора, който се бе приближил до лодката, бе се взирал да види ескуайъра и графа, но от тях нямаше и следа. Бяха дошли само хора от селото, които трябваше да разтоварят стоката и да я пренесат до многобройните скривалища.
Йън бе озадачен. Двамата негодници трябваше да са тук! Военният кораб бе дошъл заради графа. Обикновено френските кораби не смееха да навлизат в обсега на английските оръдия. Биха рискували само заради графа и сведенията, които той държеше в ръцете си. Ескуайърът също трябваше непременно да е тук, за да прибере стоката, а и за да изпрати графа.