— Да — съгласи се Скаре. — Били са заедно и на първи септември. Но са се разделили към полунощ и оттогава никой не го е виждал.
Винтер се опита да се успокои.
— Сигурно е минал границата. Очаквах го.
— Какво искате да кажете?
Скаре запремига невинно.
— Рано или късно нещо щеше да се случи. Винаги съм го знаел.
— Как можете да знаете подобно нещо?
— Защото… — заби поглед в земята. — Защото в Андреас има нещо… едно или друго. Не го разбирам. Той не се стреми към нищо. — Направи няколко крачки. — Трудно е за обяснение. Вие нямате деца, нали?
Погледна младото лице на Скаре.
— Не. Както виждате, самият аз съм още сополанко — усмихна се той и думите му накараха и Винтер да се усмихне широко и всъщност доста дружелюбно.
— Говорили сте с майка му. Да, значи навярно сте чули точно това.
— Много е разтревожена — уточни Скаре лоялно.
— И неподготвена. Повтарям й го от дълго време. Той е странно момче. Моля се на Господ да не се е забъркал с наркотици или нещо подобно. Ако е в изтрезвителното, това е окей. Сигурно е в изтрезвителното. Проверили ли сте болниците и разните други места?
— Винаги започваме оттам. Той просто е изчезнал безследно. Разчитаме, естествено, че ще се появи всеки момент. Но по правило трябва да говорим с всички. Казвате, че е различен? Какво имате предвид?
Винтер се съсредоточи.
— Хм, какво имам предвид… започна така добре. Роди ни се красиво и добре оформено бебе, с всички атрибути, характерни за момче. С всички възможности. И израсна както повечето момчета. Никога не боледуваше, не беше непослушен, не беше труден. В училище се справяше добре, но не блестящо. Няма обаче никакви планове или желания за живота. Никога не се въодушевява от каквото и да било. Никога — мърмореше той, сякаш собствените му думи го учудваха. — Никога не е бил луд по коли или колела, или по каквото и да било, по което момчетата обикновено са луди. Повече от доволен е да обикаля наоколо с колата на Зип. Липсват му каквито и да е интереси. Нищо не го впечатлява — потри кльощавата си брадичка с груба ръка. — И знаете ли? — Втренчи се в Скаре. — Това ме плаши. Какво ще стане от него?
Скаре никога не бе чувал някой да опише детето си по такъв начин. И не го правеше от злоба. Просто беше поразен от нещо, което не разбираше.
— Движи се постоянно в някаква летаргия. Но винаги имам чувството, че у него нещо тиктака. Или поне се надявам да е така.
Стояха дълго мълчаливи, докато Скаре се опитваше да вмести Андреас в една или друга ниша. Не намери подходяща.
— С Андреас привързани ли сте един към друг?
Винтер отиде до прозореца.
— Той не се привързва към никого.
— А Зип?
— Изненада ме, че избра Зип. Андреас го превъзхожда толкова много. Зип просто крета след него. Чудя се дали не му е нужен за нещо.
Скаре си записа нещо в тефтера.
— Аз не го познавам — продължи Винтер. — Син ми е, но не го познавам. Понякога си мисля, че няма нищо за познаване.
Каза последното с наведена глава, сякаш се срамуваше.
После седна, отпусна брадичка върху ръцете си и спря погледа си там, където се намираше коляното на Скаре под панталона на униформата.
— Все нещо го е интересувало? — попита Скаре в слаб опит да го утеши.
— Донякъде обича да гледа филми. Всъщност мисля, че гледа непрекъснато един и същи филм. Някаква фантастика. Не звучи ли доста болно?
— Не — усмихна се Скаре. — Чували ли сте за онзи, който ходел да гледа мюзикъла „Котки“ в Лондон всяка събота и то осем години поред?
Винтер се усмихна накриво:
— Сигурно трябва да ви повярвам. Иначе се интересува малко от музика. Е, самият той нито пее, нито свири, просто слуша. Не жива музика. Музика в кутия. Hi-Fi. Уредби с високоговорители. Малко по-силен бас тук, малко повече високи там. Мембрани. Позлатени кабели. Такива неща. Може би дори не и музиката като такава.
— Звук — допълни Скаре. — Бил е завладян от звука.
— Възможно ли е човек да бъде завладян от това?
— Естествено. Това е наука.
— Но не е трескаво завладян — уточни Винтер. — Интересува се. Има работа и получава заплата, но никога няма пари. Дели заплатата си със Зип. Защо, за бога, го прави?
— Навярно защото е добър приятел?
Винтер го изгледа изумен.
— Добре, какво имате предвид, като казвате, че може би се е забъркал в нещо?