— Седни — кимна му Сейер. — Можеше да запалиш. И иначе, кажи, ако имаш нужда от нещо. Каквото и да е.
— Благодаря — отвърна Робърт.
Вторачи се в мъжа отсреща. Сейер беше внушителен на ръст, но нямаше заплашителен вид. Преди всичко си вършеше работата. Това изглеждаше добре. Беше го правил и преди. Робърт не бе особен, не и тук, вътре; тук беше просто един от многото. Щеше му се да е различно. Да беше първият. И затова да го запомнят.
— Какво ще кажеш за психолог, Робърт? Ще дойде, ако се обадя.
— Така е добре.
Сейер кимна. Прекара ръка през посивялата си коса. Робърт долавяше, че зад кроткото държание дремят страшни сили, които вероятно ще се разгневят, ако той не сътрудничи. Инспекторът носеше риза, вратовръзка и дискретен сив панталон с остри ръбове. Сивите му очи го изучаваха спокойно.
— В този разговор искам да наблегна на нещо. Може би няма да е лесно, но все пак опитай.
Придърпа стола по-близо до масата.
— Докато стъпка по стъпка разглеждаме цялата случка, опитай да не се позоваваш на факта, че онази вечер си пил много и през цялото време си бил под влиянието на алкохола. И двамата знаем, че си бил много пиян — замълча и впери поглед в Робърт, който продължаваше да се взира в него с широко отворени очи, кимайки непрекъснато, — както и двамата знаем, че това нямаше да се случи, ако не беше пил.
Робърт сведе поглед. Той чу как миглите му се удариха в скулите.
— Просто ще разгледаме онова, което се е случило, така както ти си го спомняш, без да вземаме предвид обстоятелството, че си бил пиян. По-късно ще поставим случилото се в светлината на състоянието, в което си бил. Защитникът ти ще се погрижи за това. Разбираш ли ме?
— Да.
Размаха изпотените си ръце под масата, за да ги освежи. Погледна към обувките си. Затворнически крака, помисли си. Затворникът Робърт.
— Опиши ми деня, когато се случи всичко. Откакто стана сутринта до момента, когато Анита лежеше мъртва на пода. Възможно най-подробно. Помисли, колкото ти е нужно — добави Сейер.
Робърт се приготви.
— Часовникът звънна в осем без десет.
„Гласът ми — помисли си той, — е глас на дете; толкова тънък и странен“.
— Обикновено сутрин се чувствам доста изморен. Но беше петък. В петък е по-лесно — усмихна се, — знаеш, че скоро ще си свободен. Бяхме намислили да направим купон. Оставаха само няколко часа на работа дотогава. И Анита се съгласи. Беше ангажирана за детегледачка тази вечер, но се измъкна от уговорката. А хазяинът беше на път и цялата къща остана на наше разположение. Да — пое въздух, — един обикновен ден. Всичко беше наред. Дори по-наред от обичайното — добави той.
— Защо?
— Заради… Анита.
Да изрече името Анита на висок глас му струваше неимоверно много. Анита, Анита. Дали не е възможно да бъде изтрито от всички регистри на света? Имаше много Анити. Всеки път, когато чуе името, всичко ще изплува отново. Ще преобръща живота му.
— Изглежда през цялото време — той прочисти гърлото си, — съм имал някакво подозрение, че това няма да продължи. Имам предвид вечно. И когато помислех за това, изпитвах отчаяние. А ми се случваше от време на време.
— Защо? — поиска да узнае Сейер. — Защо отчаяние?
— Анита беше… хубава. Нямах нужда от друга. Но дълбоко в себе си знаех, че тя скоро ще се махне и ще си намери друг. Нещо по-добро от мен. Рано или късно.
— Как така го знаеше?
Сейер погледна раменете му. Приведени рамене като на човек, блъскан от студен вятър в гърба.
— Тя се държеше както повечето гаджета. Но и не се стараеше особено. Беше просто въпрос на време да предпочете Андерш. Или Роджър. Или когото и да било. Сигурно е така, когато имаш избор. Аз никога не съм имал възможността да избирам, затова за мен тя означаваше много. Да имам майка. Не, не да имам мацка. Мацки съм имал и преди. Да имам Анита.
Сейер подпря брадичка на ръцете си.
— Някога имал ли си по-хубаво момиче от Анита?
— Не. Прави впечатление да вървиш с нея по улицата. Хората се заглеждат в косата й и всичко останало. После поглеждат типа до нея. Онзи, дето е забил точно тази мацка.
Сейер го изучаваше внимателно. Тясно лице и рядка коса, нересана от дълго време, поела по свои, диви пътища; тъмносини очи, шарещи из цялата стая; една черта за уста, съвсем безцветна; тънки пръсти с изгризани нокти. Почти дете.