— Аха, Матеус? Пак ли излизаш? Ужасно много скиташ, човече!
Матеус се затича. Мъжете се засмяха и форсираха мотора; колата изчезна към центъра. В шест и седемнайсет минути той отвори вратата на дома си.
Зип и Андреас живееха със заблудата, че се познават един другиго. В действителност ставаше дума за познаване на малки, незначителни неща — какво харесват или не харесват и по нещо за това как я кара другият. Пък и двамата бяха прекалено обсебени от самите себе си, за да търсят нови черти у другия. Зип знаеше, че Андреас предпочита бирата със синя капачка, Doors, яде наденичките без горчица и че никое момиче не е достатъчно добро за него. Това, последното, не го разбираше. Повечето от тях го гледаха с ококорени очи. „Андреас е прекалено красив“, мислеше си той. Това го правеше ленив и бездеен характер, което понякога провокираше Зип. Около Андреас витаеше нещо непоклатимо, недосегаемо и мудно; човек изпитваше желание да удря или да подложи крак, за да го види излязъл от равновесие. Ако това изобщо бе възможно. Освен това той знаеше къде живее и работи Андреас. Беше ходил и на работното му място и „Cash & Carry“. Прекарваше деня сред кутии с боя, ножове за хляб и тефлонови тигани. Беше женско място. Той беше единственото момче, което работи там.
Андреас знаеше, че бащата на Зип е умрял преди много години, но не си спомняше как се казваше или как е починал. Въпреки че Зип беше безработен и постоянно муфтеше пари от него, на Андреас му харесваше компанията му и факта, че има кола. Колата, естествено, беше наследена от баща му, а майка му не умееше да шофира. Обаче тя плащаше бензина. Майката на Зип работеше на смени в някакъв дом и постоянно отсъстваше. Или работеше, или спеше. На приземния стаж имаха малка стаичка — убежище в моментите, когато нямаха пари. Беше приятно винаги да се мотаеш с един и същи човек. Зип беше предвидим и на него това му харесваше. И на последно място, но не и по значение: беше безопасно.
Нямаха кой знае какво да си дадат един на друг. И все пак висяха постоянно заедно. Всичко беше по-добре от самотата. Решеше ли Зип да привлече трети или четвърти човек в компанията им, Андреас го разубеждаваше. Твърдеше, че всичко ставало по-сложно, че нямало да им остане място за мацки в колата, а това все пак беше добър аргумент. Случваше им се понякога да възникне някое дребно разногласие, но то никога не прераствате в караница. Обикновено постигаха съгласие. Най-често Андреас успяваше да извърта конфликта в своя полза с такава ловкост, че Зип никога не разбираше. Случваше се да престъпят някои граници — незначителни неща. Веднъж измъкнаха стекове цигари и пари от един сейф в павилион. Друг път откраднаха кола. Акумулаторът на голфа падна, а идеята да се тътрят по улиците като някои ученици не ги привличаше. Но не караха дълго. Всъщност бяха сравнително страхливи. Не прибягваха до насилие и никога не бяха притежавали оръжие, но Андреас имаше нож, който беше получил като подарък за първото си причастие. Понякога висеше на колана му, скрит под ризата. Зип не обичаше да се заглежда в ножа. Случваше се да препият. Ножът висеше като махало пред тънкото бедро и беше така достъпен. Не че той провокираше някого или се оставяше да бъде провокиран. Образът му действаше по противоположния начин на хората, чувстваха се добре в неговата компания, отпускаха се, седяха и се взираха в светлите му очи. Но когато пиеше, се променяше. У него се надигаше някаква нервност и в ленивото момче се развиваше почти трескаво безпокойство. Тънките пръсти не можеха да стоят мирни, а пъплеха наоколо и опипваха всичко. Зип винаги се чудеше на това. Прекалеше ли с алкохола, неговите сетива бавно се притъпяваха и накрая му се доспиваше. А Андреас беше наистина странен. Той представляваше по-скоро някакво настроение, сякаш не присъстваше напълно. Не се оригваше, когато беше пиян. Не кашляше, не хълцаше. Всичко покрай него беше тихо. Освен това не миришеше на нищо. Зип използваше афтършейв „Hugo Boss“, стига да можеше да си го позволи, или дръпваше шишенце от „Cash & Carry“, когато му се отдадеше удобен случай. Андреас не използваше нищо. Винаги изглеждаше по един и същи начин, косата му никога не се омазняваше, винаги беше чист, но не прекалено, ще речеш винаги същият. Случваше се Зип да дойде и да го събуди в неделя предобед и той се появяваше по халат и не изглеждаше уморен. Очите му винаги бяха отворени. Косата — винаги еднакво дълга. Обувките му никога не се износваха. Беше странно.