— Надявам се, заради Господ Бог и заради Андреас, да имаш добри причини да мълчиш — отбеляза остро мъжът.
Зип не се остави да го провокират. Той беше стена без пролука, дори без цепнатина. Всичко у него беше солидно и сигурно. Беше напълно непревземаем.
— Андреас жив ли е?
Зип забави отговора си. Нямаше да постигне нищо с бързане.
— Не знам.
Съответстваше на истината. Беше прекалено лесно. С усилие потисна една усмивка.
— Защо се скарахте?
— Не сме се карали.
Сейер скръсти ръце.
— Това засяга много хора, не само теб. Той има майка, която е уплашена, и баща, който се тревожи. Ти знаеш доста неща и те вероятно биха ни помогнали. Ако той свърши така, че да го приберем в чувал, ще се обвиняваш до края на живота си.
Беше трудно, признаваше си.
— Нямам вина за това — измънка момчето.
— Кое е „това“?
— Не знам.
Отново млъкна. Учуди го колко трудно е всъщност да мълчи. Сивите очи, така съсредоточени, изискваха от него, привличаха го към себе си.
— Някога виждал ли си мъртъв човек?
Не беше. Не пожела да види дори баща си, тогава, преди много време. Не отговори.
— Първия път те поразява. Взема ти дъха това, че всъщност ще умрем.
Зип слушаше. Тази сериозност го плашеше. Представляваше всичко онова, което не знаеше, това, че всъщност е глупак. Отблъсна чувството. Не е глупак. Просто, мамка му, няма късмет.
— Ако мъртвият е някой, когото си познавал добре, усещането е двойно по-силно. Той лежи там и същевременно го няма. Пада стена.
Сейер направи пауза. Изведнъж пред очите му изплува мъртвото лице на майка му и го смути.
— Делили сте толкова много, както правят приятелите. Ще се справиш ли без него?
Зип отново стисна устни. Гърлото му се стегна, очите му запариха, но той не мигаше. Само се надяваше надигащата се влага да не прехвърли прага на окото и да се превърне в сълза. Щеше, разбира се, да се получи добре. Той е отчаян, по дяволите. Но този тип не е приключил, долавяше го в гласа му. Това е само началото.
— Как би се почувствал, ако индиректно станеш причина за нечия смърт?
Въпросът почти отприщи изблик на сух смях, но той се овладя. Имаше вероятност никога да не открият кой е причинил онзи ад с бебето. Изглежда, бе най-добре Андреас да умре. Мисълта го осени ясно, внезапно, неочаквано и все пак логично. Уплаши го. Желае ли смъртта на Андреас? Не, не я желае, но ако той изведнъж се появи, дали няма всичко изведнъж да излезе наяве? Кои са, какво направиха? По-добре да е сам през останалата част от живота си, отколкото да трябва да отговаря за бебето. Нуждаеше се от нещо, върху което да задържи погледа си; да го изучи до най-малкия детайл, да го пресъздаде в себе си правилно и точно. Така правят затворниците, докато седят в килията. Вратовръзката му: сиво-синя със съвсем малка избродирана черешка…
— Зип. Има нещо, което трябва да ти обясня.
Идва! Той все пак знае! Линията на косата му, равномерна, права и гъста коса с цвят на стомана…
— Капсуловал си се в едно голямо спокойствие. Не е някакво изкуство. Всички успяват. Не мога да стигна до теб. Но си се захванал с нещо, което изисква дълбока концентрация.
Мамка му и реч. Сигурно го е научил на някой курс. Ръцете му бяха големи, с дълги пръсти, ноктите — чисти и бели. Ама че педантичен тип. Върху ревера на якето му имаше значка, наподобяваща малко на чадър…
— Проблемът е, че дълбоката концентрация изисква много сили. Успяваш да я задържиш за кратко, после ти се изплъзва. Разкажи ми каквото знаеш. На практика само отлагаме нещата. Отлагането отнема време. А бихме могли да използваме това време, за да открием Андреас; да се обадим на майка му и да кажем: „Намерихме го, госпожо Винтер. Жив и здрав е“.
Наведе се през масата.
— Благодарение на Зип, който се вразуми — допълни той.
„Не съм разумен, толкова е просто. Безразличен съм, изобщо не ми пука…“
— Невъзможно е човек да задържи определено състояние на ума задълго. Това се управлява от хормони, върху които ти нямаш контрол. Изведнъж избиват като фонтан. В такава възраст си. Постепенно ще излезеш от това, което преживяваш в момента, и ще преминеш в друго състояние, което…
— Ще млъкнеш ли! — Зип се затресе силно. — С пръст не можеш да ме докоснеш!