Сейер се усмихна тъжно.
— Толкова ли си сигурен? Не четеш ли вестници? — Той снижи глас. — Нямаш представа колко мога да се ядосам — стана и избута стола назад. Оправи якето си. Погледна го. Усмивката му беше приятелска, почти весела. Зип се опита да се стегне.
— Сега можеш да си вървиш.
Остана с отворена уста. Дали не беше капан. Ако се изправи и тръгне, той може би ще му подложи крак, за да падне.
— Д-да си вървя?
— Легни си в топлото легло. И си помисли приятелски за Андреас.
Зип се опита да се зарадва, задето успя да запази мълчание, но не намери никаква радост в себе си, само празнота. „Бебето — помисли си той, — за него не знаят“. Все пак е нещо. А времето течеше. И той още е цял. Промъкна се покрай полицая. Стигаше едва до ревера му. Но видя значката — малък златен парашутист.
Анна Фен отвори вратата и огледа Сейер. Хареса й това, което видя, но същевременно се уплаши. Картината на Андреас стоеше незавършена на триножника. А сега полицията идваше с въпроси. Каква част да разкаже? Какво ще си помисли той? Не седна, след като тя му посочи дивана.
— Защо сте тук? Как ме открихте?
Той се усмихна бегло.
— Градът е малък. Просто съм любопитен. Ще ми покажете ли картината на Андреас, която рисувате?
Тя излезе от стаята и отиде в друга, по-голяма и по-светла. Триножникът стоеше отдясно на прозореца, така че светлината падаше отляво. Сейер не би разпознал Андреас, защото той стоеше със сведен поглед и гледаше в точка на пода. Навярно би познал косата му, непокорните къдрици. Иначе тя се стремеше да пресъздаде тялото му. Сейер остана поразен от това колко гол бе той, по-гол, отколкото би изглеждал на снимка. Тялото се намираше в буйно движение, по-отчетливо маркирано, отколкото предполагаше възрастта му. Беше нарисуван в сини и зелени нюанси, само косата му беше червена.
— Харесва ли му да позира?
Тя поклати глава.
— Така изглежда. Има хубава външност и го знае.
— Харесва ли му картината? Дотук?
Тя тихо се засмя.
— Първия път, когато я видя, възкликна: „Мамка му, брутална е!“
Сейер заби глава съвсем близо до платното.
— Едва ли е за всекиго. Да се покажеш по този начин.
— Защо?
Той сви рамене.
— Опитвам се да си представя как бих се чувствал в такава ситуация. Би било абсурдно.
— Вероятно се възприемате прекалено на сериозно.
Тя забеляза тъмните му очи — не бяха кафяви, както й се стори първоначално, а наситеносиви. Косата сигурно е била някога гарвановочерна. Прецени го като практична натура: косата му беше подстригана съвсем късо, движеше се с контролирана елегантност, без да се перчи. „Зрял“, помисли си тя.
— Правите ли нещо друго, освен да го рисувате?
Тя се опасяваше от този въпрос и все пак се оказа неподготвена, защото той дойде така внезапно. Дали е нагъл, или чисто и просто необичайно прозорлив?
— Случва се — отговори тя уклончиво.
— Хапвате заедно или може би пиете по бира?
Тя бързо се изкашля.
— Ъ, да. Случва се.
— Какво се случва?
Гледаше я строго. Лека усмивка смекчаваше тъмния поглед. Тя се зае да бърника с някаква четка в един буркан. Погали се под брадичката с меките косми.
— Спим заедно.
— Кой направи първата крачка?
— Аз. Вие как мислехте?
Сух смях последва отговора.
Сейер погледна пак картината и видя въодушевлението във всяко едно движение на четката: всичко седеше изпънато на мястото си в младото тяло. И силата в него, и младостта. Анна Фен беше може би някъде между четирийсет и четирийсет и пет, а Андреас — на осемнайсет. Е, да, това е стара история.
Тя гледаше в пода.
— Ако трябва да съм честна, той май никога няма желание. Но все пак го прави. Сякаш смята, че е нещо, което се очаква от него или би подхождало, не съм съвсем сигурна. Често се чудя защо се оставя така на нечие разположение.
Сейер несъмнено разбираше, че млад мъж като Андреас е сграбчил предоставилия му се шанс. Без да е ослепителна красавица, Анна Фен беше много привлекателна. Закръглена и светла.
— Познавате ли приятеля му? Зип?
— Андреас е споменавал за него. Снизходително. Сякаш е абсолютно невъзможен и тотално безнадежден случай.
— Приятели са от години.
— Да. И се чудя дали недоволството му не е параван. Дали всъщност не прикрива силно увлечение. Толкова силно, че да го измъчва.