— Какво имате предвид?
Тя отиде до прозореца, където сивата светлина падаше върху голото тяло на платното.
— Смея да твърдя, че притежавам определена интуиция. Андреас, струва ми се… В него няма никакъв плам. Сигурно разбирате… такава незаинтересуваност. Мисля, че той предпочита момчета. Мисля, че е влюбен в Зип.
Сейер я изгледа изненадан.
— Съжалявам, ако пускам слух. Но аз навярно съм просто алиби. Нещо, с което да се хвали пред другите.
— Пред Зип — каза Сейер замислено. — Той се събира единствено със Зип.
— Знам.
— Но не сте сигурна?
— В някои случаи е очевидно. През годините съм рисувала много модели и някои от тях са били хомосексуалисти.
— По кои белези ги разпознавате?
— Ние, жените, сякаш ги познаваме по-бързо от мъжете. Помислете върху това. Аз ви виждам. Вие ме виждате. Създаваме си впечатление. Правим го, преди каквото и да е друго, правим го в порядъка на, да речем, една десета част от секундата. Преценяваме се взаимно. Искам ли да се любя с този мъж, с тази жена? Да или не. След като уточним това положение, продължаваме с онова, за което всъщност сме дошли. И често оставяме напрежението настрани. Но то идва винаги първо. Напрежение, с което дотолкова свикваме през живота си, че никога не мислим за него. Преди изведнъж да се изправим пред някой мъж и изобщо да го няма. Това е странно преживяване. Кара ни да се отпуснем. Знаете, жените се чувстват добре в компанията на хомосексуални мъже — заключи тя. — Но не така добре в компанията на лесбийки. Не е ли странно?
Неочаквано тя започна да изглежда леко провокативна. Той слушаше озадачен, анализирайки се вътрешно. Това ли беше първото, което си мислеше, когато срещне някоя жена? Или не? Като изключим, когато срещна Сара. Но първо Елисе. И понякога, рядко, госпожа Бренинген на рецепцията. И иначе, хм, когато една жена с красива. Но ако не е привлекателна по някакъв начин? Тогава я отхвърля. След като преди това… Прекъсна реда на мисли.
— Много ли работа остава по картината?
Кимна към платното; на лицето липсваха нос и устни; само очите бяха загатнати като две зелени сенки под червена къдрица.
— Да. Но с главата няма да правя нищо повече. Обещах никой да не може да го разпознае и ще спазя обещанието си. Къде е той? — попита тя внезапно.
— Не знаем. Разполагам единствено със Зип, а той не е особено склонен да сътрудничи. Какво ще правите сега? — продължи Сейер. — Него го няма и вие няма да можете да работите повече по картината.
— Той все пак ще се появи — сви рамене тя. — В противен случай това никога няма да се превърне в нещо повече от скица. Бихте ли обмислили да ми позирате?
Сейер се закашля от изненада.
— Струва ми се, споделих какво е отношението ми по въпроса.
— Полезно е бариерите да се рушат — отбеляза тя. — Да се съблечеш и да се оставиш да те изучават, да се оставиш да те видят очите на друг човек е много освобождаващо.
„Да застана пред тази жена — помисли си той, — без нито едно парцалче върху себе си“. Очите й да са навсякъде, анализиращи очи, които го поглъщат, докато се превърне в едно впечатление. Не онзи, който всъщност е, а само впечатлението, което оставя в нея. Което е уникално за нея. Какво би видяла? Едно петдесетгодишно жилесто тяло в добра физическа форма; зачатък на екземи тук-там по тялото; линията при кръста, където кожата му е по-бяла; белег надолу по дясното му бедро, който блести бял и гладък. И така час подир час, докато го вгради в платното за една малка вечност. Някой ще го купи, за да го закачи. Да го гледа. „Но защо това е толкова по-плашещо от перспективата да те снимат?“ — чудеше се той. Защото лещата е мъртва и не съди. Страхуваше ли се от осъждане? Ще победи ли нещо, ако се изправи да позира? И в такъв случай до какво би довело това? Сейер усещаше, че любопитството му не включва него самия, простираше се само до останалите.
Любезно и коректно й благодари за помощта.
Андреас отвори очи. Как да опиша изражението му, когато накрая разбра? Малка светлина, която изведнъж угасва.
— Не си била там — изрече изтощено.
— Напротив!
Кършех ръце и се срамувах. Защото го бях предала. Но и бях бясна на всички предубедени хора, които не ни виждат истински. Само ти хвърлят един бърз поглед и си вадят куп заключения.