— Аз съм художничка и винаги се нуждая от модели. Ако имаш интерес да спечелиш няколко крони, позвъни ми на този номер. Казвам се Анна.
Подаде му картичка с името и телефона си. Той не се изненада, но се взря в нея с известно любопитство. Взе картичката, погледна номера и я пъхна в джоба на голямата си риза, която беше широко отворена. Тя видя част от тесните му гърди.
— За да няма недоразумения — добави тя, — говоря за акт.
Той разбра и кимна. По-късно вечерта й позвъни от една будка. Тя си помисли, че живее с родителите си и не иска да замесва никого. На следващата вечер стоеше на вратата. Съблече се, без да се колебае, но хвърляше бързи погледи в нейна посока. Значи никога не го бе правил. Тя делово му посочи как да застане, но си позволи и малко майчина топлина. С удоволствие би му показала и нещо друго, но, за бога, беше достатъчно възрастна, за да му е майка. Първата вечер направи само една бърза скица. Убеди се, че той може да позира в това положение дълго време, без да му е неудобно. После той се облече и си тръгна. Оттогава идваше всяка седмица по същото време. Не се опознаха истински. Андреас никога не говореше за себе си и не проявяваше интерес да узнае нещо за нея. Нямаше планове или желания за бъдещето. Понякога говореше за приятеля си, Зип. Или, при нужда, за някой филм, който му беше харесал. Или за музика. Нищо друго. Поривът дойде внезапно. Тя се оказа неподготвена, никога не го беше планувала. Мечтала, може би, кой не би? Една вечер, насред работата, той сякаш изчезна. Вече не позираше. Погледът му изчезна в една от големите картини на стената. Част от динамичността на тялото му изчезна. Тя понечи да отбележи този факт, но промени решението си. Наблюдава го дълго, без той да забележи — стаила дъх, неподвижна, с палитрата в ръка. Знаеше, че не мисли за нея, би го забелязала. Приближи се тихо до него. Той се стегна, отново зае първоначалната поза. Но тя вече го бе видяла неподготвен. Не му хареса. Тя искаше да го успокои. Усмихна се кротко и го погали по бузата. Но когато почувства кожата му под ръката си, вече не можеше да спре. Скулите му, високи и красиви, изпъкваха ясно изпод бялата кожа. Той не се извърна. Стоеше неподвижно и я остави да го гали. Светлината от лампата вляво беше силна, предвидена за работа. Тя виждаше и най-малката пора в кожата му, тънките вени по слепоочията. Клепачите като копринена хартия. От кожата му миришеше на кожа, а от косата — на коса. Той се подчини и я остави да вземе каквото иска. Тялото й беше спало дълго. Нещо се събуди, обзе я, заструи бавно и потече. Изпитваше желание да се отдаде, да обича на живот и смърт, да крещи и да дращи, но се вразуми. Не искаше да го изплаши. После, когато той си тръгна, се съвзе. В него нямаше пламък. Тя си помисли, че тук страстта тепърва следва да се разпали, та той бе толкова млад. Все някъде трябваше да я има. Но никога не я намери. И все пак продължаваха. Всеки път, когато тя свършеше с работата си, си лягаха. Той никога не поемаше инициативата, винаги посягаше тя. „Никога не бива да завърша тази картина!“ — мислеше си, без да се срамува. Бяха възрастни хора. Дълбоко в себе си се надяваше той да се хвали с това пред другите.