И какво от това? Това не му даваше основание да претърси къщата.
Вдигна поглед при влизането на Якоб Скаре. Зашумоли с документите.
— Не е за вярване — мърмореше той. Докладът бе изпратен от Съдебна медицина. Отпусна се тежко на един стол. Сейер зачете на глас:
„Четиримесечно момче е намерено мъртво в леглото. Според аутопсията смъртта е настъпила в резултат на епидурален хематом — кръвоизлив между черепа и твърдата мозъчна обвивка, предизвикан от травма на главата. Този тип хематоми се развиват за определен период от време. Водят до повишено налягане, като кръвоизливът се разпространява към продълговатия мозък, където въздейства на дихателния център. С други думи, детето е починало, защото е спряло да диша. Непосредствено след инцидент детето може да изглежда напълно нормално, без видими симптоми. Дежурният лекар не носи вина за преценката си. Няколко часа след травмата настъпват умора или отпуснатост, частична или пълна загуба на съзнание. Заключението е следното: детето е починало като пряко следствие от падането от количката, което на свой ред е било причинено от нападението срещу майката“.
— Дали щяхме да успеем да обвиним Андреас в непредпазливост и последвала от нея смърт? — зачуди се Скаре.
Сейер се усмихна скептично.
— Не, дори и при най-зле настроения съдия в страната. Те са дръпнали чанта от количката й. Не са я докоснали. Това е просто кражба. Максималното наказание е три години, но дори и това нямаше да му отсъдят. Младо момче. Първо провинение. Щеше да се отърве с ужаса. И предупреждение.
— Майката на детето знае ли за това?
— Да. При всички случаи майката е отговорна за сина си. Тя е оставила количката. И не е застопорила спирачката.
Скаре поклати глава.
— Какво казва докладът за Андреас? Какво са открили там?
— Истински кошмар. Ако са прави в предположенията си, разбира се.
— А те са…?
— Че е паднал или може би е бил бутнат надолу по стълбата. Ударът в пода на избата е причинил счупване на врата, по-точно на четвъртия шиен прешлен. Счупването със сигурност е довело до мащабна парализа от шията надолу. И там е останал да лежи.
— А после тя е размазала главата му с чук — допълни Скаре.
— Да. Но не веднага.
Сейер бутна документите настрани и се изправи. Облегна се на шкафа с архива и забарабани с пръсти по зеления метал.
— Някои белези говорят, че той е лежал там известно време. Сам на пода. Със счупен врат.
— Какво се разбира под „известно време“.
— Няколко дни. Изчезнал е на четвърти септември, нали? Една от раните по главата, вероятно причинена от падането, се отличава от останалите. Не е достатъчно дълбока, за да предизвика кома; може би само краткотрайна загуба на съзнание. Била е силно инфектирана. За това е трябвало време. Освен това е имал рани от залежаване по гърба. Но е имал и одеяло върху себе си, и печка отстрани. Държала го е като затворник. По някакъв начин е приемал храна, при всички случаи вода. Давала му е вода — заключи той озадачен.
— Шишето за хранене — прошепна Скаре.
— За какво говориш?
— Давала му е вода с бебешко шише за хранене. Стоях зад нея на опашката в „СС“ и тя го забрави. Спомням си, че се учудих. Какво, мислиш, е търсил Андреас там?
— Пари — отвърна Сейер. — Носел е нож. Намерили са го под дърводелския тезгях. Подарък за първото причастие от баща му.
— Търсил пари при приятелката на майка си? Дали е било разумно?
— Може би не е знаел кой живее там. Между другото, Ирма Фюнер фигурира в архива ни.
— Защо?
— Преди единайсет години е идвала тук, за да обяви съпруга си за изчезнал. Изпарил се е безследно. Изпразнил сметката и си взел паспорта. Но според нея нещо му се е случило. По-късно се появил синът й. Ингемар Фюнер. Бил доста смутен. Открил писмо в кабинета на баща си, в което обяснявал, че не издържа повече и заминава за чужбина. Някои не успяват да се справят, когато ги изоставят — добави замислено той. — Изглежда й е дошло прекалено много.
Известно време мълчаха. Скаре беше прехапал устни.
— Говори ли със сина? Какво каза той?
— Не особено много. Просто седеше и кимаше тежко. Главата му, между другото, си е тежка поначало. Прилича на майка си.