— Готови! — подвикна Горнер. Това не беше въпрос, а констатация.
Той пристъпи до мрежата и внимателно започна да я мери с металния метър, който висеше на един от страничните стълбове.
— Може би ви се струва, че си губя времето с това, мистър Бонд, но ви приканвам да помислите още веднъж. На нашето равнище на игра почти всеки удар минава на сантиметри над мрежата, като е много възможно по веднъж на всеки сет топката да попадне в нея. Ако добавим и сервисите, които обявяваме за „чисти“, макар да закачат мрежата, числото става много по-голямо. При един мач между равностойни съперници се натрупват към двеста точки, а разликата между победител и победен обикновено е в рамките на десет. А като си помислим, от тези двеста точки може би при трийсет, включително сервисите, топката е докоснала мрежата. Трийсет точки са три пъти повече от достатъчните, за да се спечели един мач. Ето защо не бива да оставяме нищо на случайността.
— Вашата логика е впечатляваща — отвърна Бонд, като размахваше ракетата, за да отпусне мускулите на рамото си.
Горнер нагласи мрежата, като леко притегна верижката, която беше закачена за вертикалната лента в средата и отдолу вързана за метален прът, който се подаваше през дупка в земята. След това удари три пъти по обтягащото въже на мрежата с ракетата си. Бонд забеляза, че на страничния стълб няма ръчка за регулиране на височината и опъна на мрежата. Обтягащото въже се спускаше надолу край стълба и изчезваше в отвора на малка метална пластина, вградена в земята — вероятно към подземна макара, чийто опън се регулираше от помощния персонал. По този начин играчите имаха достъп само до централната лента с верижката за прецизна корекция на мрежата.
— Е, добре — каза Горнер. — Ще фалцирате ли?
Бонд завъртя ракетата в ръката си.
— Грубо или фино? — запита той.
— Да бръсне — каза Горнер, който се наведе през мрежата, за да огледа ракетата на Бонд. — Да, точно така, да бръсне. Аз сервирам.
Бонд се върна няколко крачки назад, за да приеме сервиса му, като се питаше дали под „бръсне“ трябва да разбира грубо или фино — нещо му казваше, че този жаргонен термин би могъл с еднаква лекота да означава и двете.
Макар че при загрявката двамата бяха разменили по няколко сервиса, сега Бонд за пръв път щеше да види Горнер в действие. Не отделяй очи от топката! — заповяда си мислено той.
Лесно беше да се каже. С ракетата Горнер затупа топката пред краката си — един път, два пъти, три пъти, като едновременно с това се въртеше на място като куче, което се готви да си легне. Когато изпълни кръг от 360 градуса, с лявата ръка той подхвърли топката високо нагоре; ръката му — с бялата си ръкавица — остана изпъната докрай напред и нагоре до последния миг, преди ракетата да се стовари върху топката и да я запрати към централната линия в половината на Бонд. Всичко това стана толкова бързо, че Бонд не успя дори да помръдне от мястото си.
— Петнайсет — отбеляза Горнер и бързо зае позиция в лявата половина на линията за сервиране.
Мъчейки се да се концентрира върху играта и да не обръща внимание на цирка с въртенето на място, Бонд се вкопчи с пръстите на краката си в отъпканата настилка. Бекхендът му бе безапелационно пресечен от Горнер, който междувременно бе притичал до мрежата, за да му забие неотразимо воле в далечния ъгъл на корта.
— Трийсет.
През първия гейм Бонд спечели една-единствена точка. Горнер отвори бутилка „Евиан“ от хладилника и наля малко от водата в чаша, от която отпи само веднъж. С лявата си ръка той посочи хладилника, сякаш канеше Бонд да стори същото. При жеста закопчаният маншет на ризата му се отдели за миг от бялата ръкавица. Преди да се отдалечи в своята половина на корта, Горнер закачливо, сякаш за късмет, потупа два пъти мрежата с ракетата.