— Не, мой. Трийсет на четиридесет. Пет на четири гейма.
— Как съм могъл да забравя? Значи това е решаващият гейм за сета? — В тона му имаше нещо пресилено безгрижно и същевременно дразнещо снизходително, сякаш бе под достойнството му да помни такива дреболии като временния резултат.
Бонд си замълча. Вече достатъчно беше поработил върху бекхенда на Горнер, време бе да измисли нещо ново. Прицелвайки се внимателно, той сервира към центъра на отсрещната половина. Горнер бе очаквал това, но не и че топката ще улучи самата линия, която беше леко изпъкнала, и оттам ще отскочи към гърдите му. Той я отигра с мъка, запращайки я в основата на мрежата. За пръв път от сутринта късметът се обръщаше в полза на Бонд: Горнер дори и не се опита да обяви удара му за „аут“, понеже единствено релефната линия би мота да накара топката да отскочи по този начин.
Когато двамата седнаха на столовете да си починат, Горнер подхвърли:
— Вие сте забележителен боец, нали, мистър Бонд?
— Това притеснява ли ви?
— Тъкмо обратното! — Горнер стана и направи бърза серия от упражнения за разкършване. — Бих желал дори да ви предложа да вдигнем леко мизата.
Докато говореше, той не поглеждаше към Бонд, улисан в кордата на ракетата си.
— Става — отвърна Бонд. — Сега залогът е сто паунда, нали така?
— Мисля, че да. И така… какво ще кажете за сто хиляди? — Горнер все така не поглеждаше към Бонд. Междувременно бе извадил нова ракета от сака и изпитваше опъна на кордата, като я удряше силно с главата на другата. — Имам предвид франкове, разбира се, мистър Бонд.
— Стари, предполагам?
— О, не! Нови. От най-новите…
Бонд бързо пресметна наум. Сумата излизаше малко над седем хиляди паунда — напълно безсмислено изхвърляне, далеч над бюджетния му лимит, но в тази особена битка на характери, в която се бе озовал против волята си, той не можеше да си позволи проява на слабост.
— Става, доктор Горнер — каза той. — Ваш сервис.
— Ах, тези британци, с техния феър плей — изрече тежко Горнер с особения си, трудно определим акцент. — Допускам, че приехте предложението ми, защото, както бихте се изразили идиоматично сам вие, да откажете, „не би било крикет“. Не би било джентълменско според правилата на крикета. — Той изплю последните думи, сякаш го бе гнус. — Не, това не би било крикет — повтори с безрадостен смях той, докато се приготвяше да сервира. — Какъв ти крикет?! Ха-ха! Един нищо и никакъв тенис.
Новият, несравнимо по-голям залог, както и целият този цирк с ровенето в сака за ракети, с упражненията за разкършване и прочие, имаше само един смисъл — на заплаха, помисли си Бонд. Тъй и тъй не можеш да ме биеш, казваше му Горнер, глупаво е да се опитваш. Бъди разумен, бъди реалист. Остави се да те бия, и занапред няма да ти създавам повече неприятности.
Начинът, по който бе изразил всичко това, беше доста завоалиран, каза си Бонд. За нещастие на хората като Горнер обаче при Бонд тези заплахи постигаха само един-единствен резултат: все по-голяма решимост за победа.
При първите шест гейма побеждаваше онзи, който сервираше. Когато резултатът стана 3 на 3, отново дойде ред на Горнер да сервира и тогава той започна да губи: 15 на 40. Бонд знаеше, че е настъпил решаващият момент. С бекхенд той върна топката дълбоко в половината на съперника си, но не толкова дълбоко, че да бъде аут, след което се изтегли назад до крайната линия. На няколко пъти Горнер му връщаше с мощен форхенд. Най-често тя спираше в неговото поле, но понякога отскачаше навън. Всичко се развиваше толкова бързо, че Бонд буквално се разкъсваше в опитите си да отгатне най-добрата позиция, за да отбие поредния удар. Горнер умело се възползваше от слабия му форхенд и постепенно го изтика в единия ъгъл, докато Бонд му връщаше топките с лоб по диагонала и успя да го изтласка доста назад. От тези позиции двамата си заразменяха дълги пасове и цели шестнайсет — удара не отбелязаха точка. Бонд усещаше как дробовете му изгарят от задъхване, а очите му щяха да изхвръкнат от взиране в топката. Той отбиваше с настървение бекхендите на Горнер, като постепенно с форхенда си му забиваше все по-навътре, доколкото му стигаше куражът. Когато чу, че Горнер е достатъчно задъхан, той внезапно му пусна един къс. Горнер се затича, но така и не стигна топката. Гейм за Бонд.
— Лош късмет — подразни го той без нужда.
Горнер не отговори. Вдигна ракетата и я удари с такава сила в страничния стълб, че дървената рамка стана на трески. После захвърли настрани дръжката и измъкна нова ракета от сака.
Този пристъп на ярост сякаш му вля нови сили и той стръвно се захвана да отбива сервисите на Бонд без сянка от предишната нервност, заплашвала с провал и двамата съперници при боязливите им размени на удари от предишните няколко гейма. Печелившата комбинация от добър фалц, мощно забиване и точни попадения в близост до крайната и страничните линии му помогна много бързо да се окопити и да изравни: четири на четири. Докато се готвеше да отбие първия сервис на Горнер от новия гейм, Бонд се наруга безмълвно за неблагоразумието си.