За пръв път от началото на мача, доколкото можеше да си спомни Бонд, Горнер удари горния ръб на мрежата още с първия сервис. Топката описа широка дъга и излезе аут; Бонд отби втория сервис със силен форхенд през цялата ширина на корта. Набрал кураж, той пусна един агресивен бекхенд в краката на приближаващия Горнер и поведе с 30 на 0. Изведнъж напрежението в гръдния му кош изчезна, а краката му сякаш започнаха да стъпват по-леко. Придобил самоувереност, той запрати нова ниска топка в отговор на следващия сервис, която профуча на милиметри над мрежата и му спечели гейма.
Горнер направи три завъртания на място зад линията за сервиране, накрая подхвърли топката високо нагоре — бялата му ръкавица проблесна за миг на слънцето — и я запрати напред, грухтейки от усилието. Топката попадна в мрежата и се върна обратно. Той запази самообладание и сервира повторно; този път топката закачи горния ръб, отскочи нагоре и сякаш след известно колебание падна в неговата половина.
— Не може да бъде! — изригна той. После изтича до мрежата и заблъска по нея с ракетата си.
— Успокойте се, да не дойдат от персонала на клуба — каза Бонд. — Пет на четири. Мой сервис, доколкото си спомням.
Този път, докато се разменяха, Бонд изпи цяла бутилка „Евиан“. Мачът явно бе към края си и той не се притесняваше, че се налива с вода.
Докато изчакваше Горнер да привърши с ритуала по смяна на местата и да заеме позиция, Бонд тупаше топката с ракетата пред себе си и си правеше план за гейма, в който бе негов ред да сервира. Няколко леки сервиса в центъра на половината на Горнер, после бекхенд в лявата му половина. Ако постигнеше трийсет на нула, имаше няколко варианта: нисък форхенд, после забиване в лявата половина.
Горнер най-после остави хавлията и зае мястото си, без да бърза. Докато Бонд се приготвяше да сервира, Горнер се изтегли назад почти до крайната линия, после бързо изтича обратно напред. Той отби сервиса с приличен бекхенд, но Бонд посрещна топката и му заби едно воле на половин метър навътре от страничната линия.
Горнер пристъпи към мрежата.
— Какво ще кажете да вдигнем залога, мистър Бонд? Да кажем, двойно?
Бонд нямаше такава сума в брой, нито пък беше упълномощен да се разполага с парите на Службата. Но нещо му подсказваше, че през последните два гейма шансът се е обърнал в негова полза.
— Щом настоявате… Петнайсет на нула.
Следващият му сервис беше мрежа, но при втория успя да вкара топката дълбоко в половината на Горнер, с топспин. Горнер му я върна къса и със следващия си удар Бонд го подмами да направи грешка.
В съответствие с плана следващият му сервис беше дълъг, а когато Горнер му го върна, той му заби топката отблизо, с което направо го зашемети. Три точки.
А сега — по средната линия, помисли си той. Подхвърли топката малко по-ниско от обикновено и малко по-далеч напред, след което я фрасна с всичка сила, запращайки я право в центъра. Топката отскочи към ъгъла на полето за сервис и се изплъзна от замахващата ракета на Горнер, като се спря чак в оградната мрежа и остана заклещена там — белезникаво кълбо с петна от червена сгурия.
Бонд пристъпи към мрежата и протегна ръка. Горнер излезе да го посрещне и за пръв път, откакто се бяха запознали, го погледна в очите.
Облекчението и радостта от победата на Бонд се изпариха в миг, когато усети неистовата омраза в очите, които сякаш пробиваха дупки в лицето му.
— Чакам с нетърпение реванша — каза Горнер. — И то възможно най-скоро. Не вярвам и следващия път да извадите такъв късмет.
После отиде да си прибере нещата, без да каже дума повече.
6. Момиче и половина
Когато Бонд излезе от душа, в съблекалнята нямаше и следа от Горнер. Върху ракетата си обаче откри бял плик, издут от банкноти. Отгоре на френски бе написано: „А bientôt!“ До скоро!
Той откри Скарлет в един от баровете на горния етаж, седнала на високо столче срещу прозореца, невинно отпиваща от питието си.
— Хареса ли ти играта, Джеймс? — запита тя.
— Като упражнение не беше зле. Мисля, че свалих едно-две кила. Горнер олекна с повече.