Погледът му се върна на масата.
— Искам да ми разкажеш за Попи.
— Попи ли?… — Скарлет замислено отряза парченце камамбер и го постави в чинията му. — Ето, опитай това. Попи… Ами първо да кажа, тя е доста различна от мен… Малко по-млада е… и в училище не залягаше много-много над уроците.
— За разлика от теб — вметна Бонд.
— Именно.
— А какво училище сте завършили?
— Завършихме девическа гимназия. Само не се смей. Няма нищо смешно. След това аз продължих в Оксфорд, в колежа „Съмървил“.
— Където несъмнено си получила отлична диплома, като Горнер.
Скарлет леко се изчерви.
— Баща ми казваше, че да се хвалиш с резултатите от взети изпити е върхът на простотията. Попи не завърши университет. Премести се да живее в Лондон, където попадна в някаква снобска среда. Тръгна по партита и клубове. По някаква непонятна за мен причина реши, че иска да стане стюардеса. Може би в тази професия намираше нещо особено загадъчно и престижно. По онова време пътуванията със самолет бяха още новост. Допускам също, че това бе и форма на бунт срещу академичните традиции в семейството ни. Майка ми беше медицински консултант в болницата „Радклиф“ и също очакваше много от нас двете. Както и да е. И така, Попи постъпи на работа в „Бритиш Еъруейс“ и остана там три години. Влюби се в някакъв пилот. Той беше женен и все й обещаваше да остави жена си, но не го направи. При един престой в Мароко пробвала наркотици. Уж съвсем малко, колкото да опита. Но скоро започна да взема повече., Отчасти за удоволствие, но предполагам, че и от отчаяние. В един момент любовникът й отишъл в Париж да се запознае с Горнер, защото му било писнало да лети по едни и същи маршрути, а бил видял обява във вестниците. Горнер търсел пилоти за трите си частни самолета. Докато проверявал препоръчителните му писма, Горнер чул за Попи и, разбира се, името му се сторило познато. Като се сетил коя е, подскочил. Казал на пилота, че не му трябва, а същевременно предложил на Попи огромна сума пари, за да постъпи на работа при него. И не само пари, ами и полети до различни места, бонуси, дълги ваканции и така нататък. Обувки, дрехи…
— Друго? — запита Бонд.
— Да. Има и още нещо. — Скарлет прехапа устни. — Предложил й наркотици.
— И всъщност това я е подмамило?
— Несъмнено. — Очите й се напълниха със сълзи. — Обещал й неограничени количества от всичко, което й се прииска, при това с най-високо качество, без примеси и отрови като дрогата, която се продава на улицата. И, разбира се, тя си помислила, че по този начин ще може да контролира навика си и ще има пари да си го позволи. Всъщност наркотиците й излизали без пари. — Скарлет попи очите си с кърпичка. — Беше такова добро момиче. Винаги е била изключително мила…
Келнерът им донесе прясно разрязан ананас със сметана.
После, с тъмното еспресо, Бонд запали цигара и поднесе кутията си на Скарлет.
— И така, Скарлет, ако я открия, дали ще се върне? Или ще остане при господаря си като доброволна робиня?
— Не съм я виждала от две години, така че всъщност не знам. От време на време успяваме да се чуем по телефона. За последен път едва онзи ден. Беше в Техеран и се бе отскубнала, за да иде до пощата.
— В Техеран?
— Да, там Горнер въртял някакъв голям бизнес. Може да е само за прикритие, не знам. Но Попи ми каза, че се опитва да спре наркотиците. Било й много трудно. Все пак, надявам се дай помогна, ако успея да я открия. Можем да я настаним в клиника. Бедата е там, че Горнер не я пуска. Той я убива бавно и това му доставя неимоверно удоволствие.
Бонд промърмори лаконична ругатня. После каза:
— Не плачи, Скарлет. Аз ще я открия.
След втората чаша кафе Скарлет откара Бонд обратно до хотела му, като този път гледаше да не превишава чак толкова скоростта, колкото на отиване до Булонския лес.
— Ще ми се обадиш, ако научиш нещо, нали?
— Разбира се — отвърна Бонд. — Стига да имам наблизо телефон.
Тя се наведе към него и го целуна по бузата. Беше си сложила тъмните очила, за да скрие подпухналите си от плач очи. Бонд постави за миг ръка върху червената й ленена рокля. Това момиче бе успяло да влезе под кожата му, нещо в нея го караше да се чувства беззащитен и това го притесняваше.
За миг се изкуши да се обърне и да й махне от входа на хотела, както Лариса Роси му бе махнала от асансьора в Рим, но с усилие на волята се сдържа и влезе в мрака на фоайето.