В кръчмата Ласитър отново се облече.
— Сега съм гладен като вълк — каза той. — Но първо ще се погрижа за коня си.
— Междувременно ще приготвя нещо за двама ни — каза тя и изчезна в кухнята.
Ласитър излезе и разседла светложълтия си кон. После го заведе в обора.
Той не обърна внимание на обстановката около себе си. През цялото време бе погълнат от мисълта за пламенната Луа, червенокосия ангел на тази пустош.
Постепенно се стъмни. Когато се върна, в кръчмата примамливо миришеше на печено.
Малко по-късно вече ядяха превъзходно агнешко печено. В прерийната кръчма цареше уютна атмосфера. Пиха гъсто червено вино.
— Ако искаш, би могъл да останеш и по-дълго — каза Луа.
— Имам още някои неща за уреждане — отвърна Ласитър. — Трябва да сляза към Мексико. Имам важни сделки.
— Разбирам.
— Какво?
— Тъмни сделки — кискаше се тя предизвикателно. — Готова съм да се обзаложа.
— Така ли изглеждам?
— Не е необходимо да ми разправяш. Запази си тапиите за себе си. Това си е твоя работа.
Явно беше обидена. Той мълчеше. След няколко минути тя отново започна да говори.
— Вероятно бих могла да ти дам няколко полезни съвета — каза Луа. — Знам някои неща, които вървят добре тук в граничната зона.
— Така ли? И какво би било интересно за мен?
— Може би ще успея да ти уредя работа. На запад, малко по-нататък, има един могъщ земевладелец, който непрекъснато търси свестни хора. Чувал ли си някога за Кийнсбърг?
— Нямам представа. Кой е той?
— Най-могъщият земевладелец. Безсрамно богат е. При него би могъл да печелиш добри пари.
— Хм. Може и да ме заинтересува. — Той отпи глътка вино и се взря изпитателно в очите й. Междувременно в тях се бе появил израз, който не му харесваше.
— Бих могла да те срещна с него, Ласитър — каза тя. — Но сигурно първо ще искаш да отидеш до Мексико.
— Е, мога и да поотложа — отбеляза той. — И колко бих могъл да печеля при Кийнсбърг?
Кийнсбърг беше човекът, заради когото бе дошъл тук. Над него тегнеше подозрението, че върти с голям замах търговия с хора. Имаше нужда от още някои доказателства срещу него.
С тази цел Ласитър беше изпратен тук от бригада №7.
И ето, че сега му се предоставяше шанс да установи контакт с Кийнсбърг. Нищо по-добро не би могло да му се случи.
Луа го гледаше все по-особено.
След известно колебание тя каза:
— Не искаш ли най-сетне да престанем с тази игра на криеница, амиго? Нали все пак си дошъл тук заради Кийнсбърг? Дошъл си да го пипнеш, нали? Признай си и ще ти помогна.
Разбра, че е разкрит. Чак сега изведнъж схвана всичко. Тук вече са го очаквали. Това означаваше, че неговите противници са знаели, че той се мотае из планините.
— Значи си ми разигравала театър — каза той. — Имала си задача да ме шпионираш.
Тя кимна сериозно.
— Да, Ласитър. От това зависи съществуването ми. Тази ферма е във властта на Кийнсбърг. Ако не направя това, което той иска, с мен е свършено. А тук аз печеля дяволски добре. Но сега реших да ти помогна, Ласитър. Размишлявах през цялото време. Ти си страшно готин. Не бих искала да те убият.
— Но аз въобще нямам намерение да се разправям с него. Как ти дойде това на ума?
— Неговите съгледвачи те наблюдават от два дни — каза Луа. — Всички предполагат, че си дошъл по поръчение на мексиканеца. Казват, че за главата на Кийнсбърг са определили сто хиляди долара. А ти изглеждаш точно като човек, получил такава задача. Кийнсбърг е наредил да се убива всеки заподозрян. Съветвам те най-доброжелателно да се махнеш от това място.
— С това още повече бих признал вината си.
— Те убиват, дори ако има само сянка от съмнение — прошепна тя нервно. — Впрочем, цял следобед се въртяха наоколо. Най-напред тук беше само един от техните разузнавачи, а след това дойдоха и другите.
— Тогава се питам защо вече не са ме ликвидирали — изръмжа Ласитър. — Защо се бавят още?
— Защото им сигнализирах, че искам да те поразпитам още малко. Докато ти се грижеше за коня си, един от тях беше при мен в кухнята. Казах му, че трябва да почакат до утре сутринта, когато ще съм научила всичко за плановете на мексиканеца. Тази отсрочка, която ти осигурих, Ласитър, е спасителната, повярвай ми, ако не избягаш тази нощ, с теб е свършено.
— А като избягам, ще дойде твоят ред — каза той.
— Не се тревожи, ще измисля някакво извинение. А в замяна ще ми кажеш ли истината?
— Няма да повярваш — ухили се Ласитър, — но нямам ни най-малка представа, какво има между този мексиканец и Кийнсбърг.
— Стига си ми разправял приказки! — изсъска тя. — Мексиканецът непрекъснато се опитва да премахне Кийнсбърг. Сега той изпраща платени убийци.