— И защо да слушам някаква детска група? Знаеш ли колко записи получавам всеки ден?
Не натисна бутон и не вдигна телефонната слушалка.
Попи се спря за секунда.
— Може би защото сте впечатлен от хитрия начин, по който се промъкнах в офиса ви.
— Наистина съм впечатлен — засмя се той и леко присви очи. — Да не би да се познаваме отнякъде, хлапе?
— Всъщност запознахме се снощи. Бях в групата, която дойдохте да чуете, „Снегълтуут“.
Изражението му се промени.
— На тази банда ли е записът?
— Не, не се безпокойте. Напуснах. Бяхме ужасно некадърни, а аз не обичам да се излагам.
Стейн отново избухна в смях.
— Ти си интересно момиче.
— Тази група също е дамска, но никак не приличат на нас. Добри са. Пънк поп. Нищо не ви коства да ги чуете.
— Ти не си им мениджър, нали?
— Все още не — призна Попи. — Но вие не знаете кои са и как да се свържете с тях, а аз знам.
Стейн бе широко усмихнат.
— Знаеш ли какво означава чуцпа11?
Попи отвърна на усмивката му и посочи малката еврейска звезда, която носеше на синджирче на врата си.
— Аха. Трябваше да се досетя. Е, добре, сладурано, ще им отделя малко време.
— Благодаря, господин Стейн.
— Помня те — неочаквано каза той. — Ти си онази, която не друсаше циците си срещу мен.
— Ммм, да.
— Не се тревожи, това никога не ми действа. Аз съм гей.
— Аха.
„Горката Фиона“, помисли си Попи.
— Е, добре, ще чуя твоята група, сладурано. Но щом държиш на откровеността, ще ти кажа, че е възможно да се окажат скапани. Деветдесет процента от всичко, което прослушвам, е боклук. Това е правило номер едно.
— Добре — отвърна Попи.
— Благодаря, че намина — каза той на раздяла.
— Аз ви благодаря, господин Стейн — повтори тя и излезе, малко разочарована. Бе очаквала веднага да пусне касетата, да бъде възхитен и да й предложи съдружие. „Деветдесет процента от всичко, което прослушвам, е боклук“. Е, поне бе прям. Но това не я накара да се почувства по-добре. Когато се прибра у дома, бе обзета от отчаяние. Планът й бе пълна лудост, нямаше да постигне нищо.
— Здравей, скъпа.
Майка й я посрещна с целувка.
— Здрасти, мамо.
— Ще вечеряш сама, ние с баща ти ще ходим на опера.
— Няма проблем — отвърна Попи.
— Кончита занесе дрехите ти на химическо чистене.
— Добре.
Чувстваше се все по-потисната. Телефонът не звънеше. Реши да вземе гореща вана, а после да се обади на Кейт и да й каже, че не може да й помогне с нищо. „По дяволите!“
— А, обади се някой си господин Стейн. Остави номер.
— Шегуваш ли се?
— Не, защо?
— Кога се обади?
— Преди десет минути. Ето номера…
Майка й я изгледа с недоумение, когато грабна хартийката от ръката й и се втурна към телефона.
„Тийнейджърска любов“, предположи тя.
Деветнадесета глава
Беше най-обикновен оксфордски ден. Дейзи се върна от библиотеката с няколко книги за Моне, сложи чайника и натисна бутона на телефона до примигващата червена светлина. Съобщението не й се стори важно.
— Дейзи, скъпа, обажда се мама.
Гласът на Сали Маркъм прозвуча плахо, както обикновено. Сякаш не бе свикнала с новоизобретеното техническо чудо, наречено телефон. Още по-малко с телефонния секретар.
— Можеш ли да ми се обадиш? Двамата с татко ти искаме да поговорим с теб.
Дейзи се почувства гузна, докато набираше номера на родителите си. Напоследък твърде много се забавляваше, излизаше с Брад и се наслаждаваше на студентския живот. Не се бе чувала с тях от седмици.
— Мамо, аз съм.
— О, здравей, скъпа. Почакай само да извадя сладките от фурната, че ще изгорят.
Чу тракането на съдовете в кухнята и изведнъж изпита мъчителна носталгия. Майка й винаги печеше сладки в неделя следобед. Точно сега не би се отказала от една топла бисквитка и чаша „Ърл Грей“ с две бучки захар. Проклета диета. Да яде някакви си плодове вместо сладкиши.
— Скъпи, Дейзи е на телефона… почакай, татко иска да ти каже нещо.
Куентин Маркъм заговори в слушалката:
— Скъпа, имам лоша новина за теб.
Сърцето й изведнъж се сви. „Господи, да не би баба да е починала? Не, мили боже!“
— Всички са живи и здрави — сякаш бе прочел мислите й. — Но имахме лош късмет във финансово отношение.
— За какво говориш?
— „Лойдс“ в Лондон фалира.
— Хм, да — Дейзи се замисли. — По телевизията споменаха за това. И Едуард Пауърс ми каза. Горките акционери.
— Скъпа — гласът на баща й издаде напрежение. — Аз бях един от тях. Все още съм.
Дейзи остана вцепенена.