Бенъм се бе изразил толкова загадъчно. Не искаше да закъснее.
Блъсна вратата на ресторанта. Звънна някаква камбанка. Вътре бе идеално чисто, но малко мрачно заради тъмните ламперии. Масите бяха застлани с покривки на червени карета, а върху тях бяха поставени свещи и бутилки „Кианти“ в сламени панери.
Беше четири и половина. Твърде късно за обяд, твърде рано за вечеря. Но на някои от масите седяха мъже, които пиеха вино или кафе.
Роуз почувства, че привлича вниманието им.
— Извинете — обърна се тя към бармана, — имам среща в тази сграда, но не мога да открия входа за…
Той не вдигна поглед от чашата, която забърсваше.
— Кого търсите?
— Винсънт Салерни — отвърна Роуз.
Мъжът рязко вдигна глава и я изгледа любопитно.
— Почакайте само момент — каза той.
Роуз остана до бара, когато барманът повдигна преградата, отиде при групата клиенти, почтително се наведе и прошепна нещо в ухото на единия от тях.
Всички извърнаха глави към нея. Роуз чу смях. След това един дребничък мъж сви рамене.
Барманът изправи гръб и й махна да се приближи.
Докато вървеше през ресторанта, Роуз метна коси назад.
— Това е господин Салерни — каза барманът.
Роуз изведнъж разбра всичко. През цялото й тяло премина адреналин и ръцете й изтръпнаха. Почувства, че по дланите й избива пот. Благодари на Бога, че в ресторанта бе тъмно.
— Вие сте Роуз Фиорело?
Очите на мъжа я пронизаха с поглед. Бе нисък и набит, със страховито изражение. Едрите му спътници не я изплашиха и наполовина толкова, колкото самият Винсънт Салерни.
Огледа младото й стройно тяло с обичайния мъжки интерес. Всички мъже гледаха Роуз по начин, който я караше да осъзнава въздействието си.
— Да — отвърна тя. — Piacere, Don Salerni12
— Познавате ли ме?
Роуз положи усилие да овладее пулса си и да изглежда спокойна.
— Не — каза тя. — Досетих се.
Салерни се засмя, а след него и верните му кучета.
— Италианка ли сте?
— Да, дон Салерни.
— И ви изпраща вашият съпруг? Или приятел?
В малките проницателни очи се изписа интерес.
— Не, дон Салерни. Идвам от свое име. Бих искала да сключа сделка с вас.
— Така ми казаха — заговори на един от хората си, без да извърне глава: — Дай стол на младата дама.
Дебеловрат мъж издърпа един от столовете до масата за Роуз. Седна и се почувства неловко сама сред тези мъже. Баща й за нищо на света не би искал да я види в тяхната компания, а майка й би се ужасила.
Но Роуз бе дошла. Вече бе твърде късно. Трябваше да бъде много внимателна. Сведе поглед.
— Моите почитания, дон Салерни. Извинете ме за неподходящото облекло.
Салерни одобрително изсумтя, явно изненадан.
— Не исках да привличам внимание в хотела ви, а когато казах на помощника си да ми уреди среща със собственика…
— Помощник? — засмя се Салерни.
Роуз сви рамене, както бе виждала да правят мъжете.
— Доста намазва от сделките ми.
Очите на Салерни затанцуваха.
— Каза ми, че не бива да закъснявам, така че нямах време да се преоблека.
— Искате да купите хотела?
— Така е. Едва ли е важна инвестиция за вас, дон Салерни. Няма голяма печалба…
— Всичко, което притежавам, е от значение за мен. През хотел „Рего Парк“ преминават големи суми — искаше да каже, че пере пари. — Освен това е удобно място за мъж, който няма желание да се прибере у дома.
Любовно гнезденце за мафиоти и държанките им?
Роуз примигна.
— Простете, дон Салерни, но „Рего Парк“ не ми се струва на ниво за второто.
— Не сте видели луксозните апартаменти — учтиво каза Салерни. — Защо задавате тези въпроси? Вие сте младо момиче. Не можете да въртите бизнес с нас. Нямате представа за какво става дума.
— С ваше позволение… — каза Роуз и извади от куфарчето си тънка папка. — Инвестирам от осемнадесетгодишна. Притежавам девет сгради, тридесет и един имота…
— Вие?
— Да, господине — отвърна Роуз с уважение.
— Семейството ви се занимава с недвижими имоти?
— Не, само аз.
— Хм — Салерни погледна ръцете й. — Доста сте постигнали.
— Бих искала да стигна малко по-далеч. Хотелът може да ми бъде по-полезен, отколкото на вас, дон Салерни. Разбрах, че бизнесът ви се продава, но не го искам. Искам сградата.
— И какво ще правите с нея?
— Ще предлагам гарсониери под наем — отвърна Роуз. Това бе истина. Ако се опиташе да излъже Салерни, би могла да плати с живота си. — Разбира се, мога да наема ваши хора за ремонта. Като част от сделката мога да ви осигуря още едно печелившо перо — помисли върху това. — Бенъм има китайски ресторант за продан. Що се отнася до луксозните апартаменти, съгласна съм да запазите етажа изцяло на свое разположение, дон Салерни. Без заплащане. Само ми дайте един месец да ги приведа в съответствие със стандартите.