Всички бяха приковали погледи в нея.
— Как ще покриете разходите по ремонта?
— Ще продам нещо, което притежавам, и ще поискам данъчна отсрочка — отвърна Роуз. — Естествено, не мога да ви предложа поисканата от вас цена.
Назова сума с тридесет процента по-малка от цитираната от Бенъм.
Салерни дълго се смя гръмогласно.
— Наздраве — каза той, след като изтри сълзите си от смях. Повдигна чашата си с мастика към Роуз. — Вие сте смело момиче. Трябвало е да бъдете мъж.
— Нямаше да имам това — закачливо каза Роуз и развя дългите си тъмни коси.
Той отново се засмя.
— Вярно, bellissima13. Но наистина сте смела. Все пак никой не се пазари с дон Винсънт Салерни — проницателните очи заблестяха. — Не съм сърдит.
Макар и неизречени, думите „за твое щастие“ витаеха във въздуха.
Над веждите на Роуз изби пот.
— Не искам да ви губя времето, господине.
— Добре — ръката му сграбчи коляното й като лапа на хищник. Тя напрегна цялата си воля, за да не се сгърчи при допира й. Салерни надушваше страха като животно. — Тогава ще си тръгнете оттук невредима.
— Но… — заговори Роуз с плах глас, но не можеше да спре. — Мога да компенсирам загубата ви, като възложа работата на вашата фирма. После с печалбата ще закупя още сгради в целия град. И естествено, ще работя изключително с хората на дон Салерни — той не отвърна и Роуз припряно стана, за да си тръгне. — Дон Салерни, на двадесет и една години вече имам повече от милион долара. Естествено, за вас това е нищо, но ако все пак ми направите тази услуга, ще ви се отплатя щедро в бъдеще — вече почти шепнеше. — С многократно повече.
Един от здравеняците се изправи и скръсти ръце пред гърдите си. Бицепсите му изпъкнаха под скъпия костюм. Ръце на касапин.
— Довиждане, дон Салерни — промълви Роуз и забърза към вратата.
Щом излезе, извади носна кърпичка и попи потта от челото си, докато вървеше към колата си. Сърцето й биеше неудържимо. Господи, каква глупост бе проявила. Да си въобрази, че може да преговаря с един мафиотски бос. Помоли се на Бога да не го е засегнала.
Роуз паркира пред дома си. Бе успяла да се успокои. Може би бе ядосала Салерни, но се бе държала смирено, като просяк пред принц. Всъщност положението й не бе много по-различно.
Струваше й се страховито, но се постара да помисли логично. Той нямаше да й навреди, ако не го безпокои повече. Бе загубила единствено „Рего Парк“.
Беше се прицелила твърде високо. Нямаше дори тридесет години, коя бе тя да води преговори за толкова мащабни сделки? Доналд Тръмп в пола? Трябваше да забави темпото, да купи още няколко четириетажни кооперации…
Напълни ваната и сипа малко лавандулово масло. Надигна се облак ароматна пара, който изпълни банята. Тя свали дрехите си и се потопи в успокояващата топла вода.
Телефонът запиука.
— По дяволите — промърмори Роуз. Изскочи, загърна се с хавлия и изтича до хола. — Да?
— Търся Роуз Фиорело — надменно каза непознат глас.
Роуз стисна юмруци. Да! Щяха да я свържат с дон Салерни! Бе решил да сключи сделката! Все пак бе успяла!
— Роуз е на телефона — каза тя.
— Обажда се Ела Браун от офиса на Джейкъб Ротщайн — обясни гласът.
— Здравейте — промълви Роуз и не можа да прикрие нотката на разочарование.
— Разбрахме, че кандидатствате за стажантско място в „Ротщайн Риълти“. Имам удоволствието да ви съобщя, че молбата ви е удовлетворена. Ще бъдете назначена за сътрудник на господин Ричард Уайт. Очакваме ви на рецепцията в понеделник точно в осем и тридесет. Стажантите не се ползват с привилегии за паркиране. Официалното облекло е задължително. При неявяване навреме или в неподходящ вид губите правото на стаж в компанията. Ясно ли е всичко?
Роуз потръпна от негодувание.
— Напълно.
— Добре. Тогава до понеделник в осем и тридесет — Ела затвори без повече любезности.
Роуз се дотътри обратно до ваната. Водата все още бе топла и приятна, но тя не можа да й се наслади. Запита се дали Джейк е чул разговора. Навярно бе страшно доволен, че ще бъде негова подчинена.
Е, добре. Но не задълго.
Бе направила втората крачка към отмъщението. Първата бе да се утвърди и натрупа малко състояние. Сега трябваше да се придвижи нагоре в йерархията и да научи достатъчно, за да разори фамилията Ротщайн.
Не й бе провървяло с „Рего Парк“, но това не бе единствената сделка на света. За да попада на подобни възможности, трябваше да бъде в центъра на събитията.