— Желаете ли шампанско, госпожице?
— Не съм пълнолетна — любезно отвърна Попи. Не искаше да им дава повод да поискат личната й карта и да развалят настроението й с подобни дребни унижения. Тя пътуваше за Франция.
Настани се удобно на широката кожена седалка и извади от чантата си графика за турнето. Бе напечатан на няколко листа, прихванати с телбод, а на първата страница имаше емблема с нарисуван скелет на дракон. Турне 1993-та, „Битка или бягство“. Бе пълно със суховати указания за автобуса, хотелите, документацията и телефонните номера на продуцентския — офис.
За Попи това бе най-вълнуващото четиво в живота й. Прие чаша пресен портокалов сок, облегна се назад и прелисти страниците. Със „Снегълтуут“ не бе стигнала по-далеч от клубовете в предградията на Ел Ей. Това бе нещо съвсем различно. Истинският свят на музикалния бизнес.
Когато самолетът се издигна над красивия залез, забулен в смог, Попи докосна ламинираната карта на врата си и се усмихна.
Най-сетне животът й се превръщаше във вълнуващо приключение. Сякаш бе попаднала в рая.
— Не ме интересува как ще ме откарате. Просто искам да стигна там — изръмжа Попи.
Шофьорът я изгледа учудено. Лицето му бе мургаво и загрубяло като стара кожа, в таксито му вонеше на цигарен дим, а малките му подли очи имаха враждебен израз. Нагло сви рамене с типично галски маниер.
— Voila14, „Нанси“ — каза той.
— Знам, че е на „Нанси“, по дяволите! — Попи бе изтощена. Полетът бе единадесет часа, а дори в бизнес класата бе неприятно да стои на едно място толкова време. Буквално бе запомнила наизуст графика на турнето, бе изгледала три скучни филма и се бе схванала. Сега искаше единствено да отиде в хотела си и да поспи. Колко бе часът тук? Напълно бе загубила ориентация.
Негодникът зад волана на таксито се преструваше, че не разбира английски. Попи бе забравила за ненавистта на французите към американците. Откара я до „Нанси“, но не и до хотела й. Искаше да я остави на площада.
— Hotel Reine Catherine15 — настоя Попи.
Извади от портфейла си три банкноти от по сто франка.
— Ah, oui, La Reine Catherine, je leconnais16 — каза шофьорът с фалшива усмивка.
— Да, така си и помислих — промърмори Попи.
Да върви по дяволите. Нямаше да получи бакшиш. Надяваше се денят да не започне зле още от сутринта.
Хотел „Кралица Катрин“ бе сива бетонна сграда. Напомняше й за някой новотел. Въпреки парещото френско слънце, тук нямаше нищо екзотично. Отпред бяха паркирани автобуси, а туристите бутаха чанти на колела към входа. Денят бе горещ и Попи бе плувнала в пот. Нямаше търпение да влезе в стаята си.
Мина през въртящата се врата и застана на рецепцията.
— Почакайте една минута — каза пъпчивият администратор. Продължи телефонния си разговор, явно личен. Смееше се и бърбореше, а Попи едва стоеше на краката си.
Огледа фоайето. Бе застлано с пътека на зелени и лилави шарки и украсено с изкуствени фикуси в саксии и витрина с брошури, рекламиращи екскурзии до местни забележителности. В един ъгъл имаше бар и кресла, на които седяха тайфа гръмогласни американци. Бяха късо подстригани, със зачервени от слънцето лица, ключодържатели и издайнически червени връзки за ламинирани карти на врата, пъхнати в деколтетата на тениските им.
Роудита.
Двама от тях одобрително изгледаха Попи. Единият подсвирна, а другият извика:
— Ooh la la.
След това всички избухнаха в смях.
Пиколата от хотела и администраторът не казаха нищо. Явно бяха виждали това неведнъж. Никой не ги упрекна и не ги предупреди да не закачат Попи.
— Хей, сигурно е сбъркала хотела — обади се някой от компанията.
— Не е нужно да й го казваме. А може би са я изпратили нарочно, като бонус.
Явно никой от тях не предполагаше, че тя говори английски.
Всички отново се засмяха. Администраторът все още бъбреше по телефона. Попи бе вбесена. Наведе се над плота и сложи пръст на слушалката.
Той смаяно вдигна поглед.
Попи измъкна картата изпод блузата си.
— Monsieur — изръмжа тя. — Тук съм с „Грийн Дрегън“. Всъщност изпращат ме от „Дрийм Мениджмънт“. Счетоводител съм за това турне, така че с мен ще уреждате сметката. Ако не искате да се обърна към управителя, съветвам ви веднага да ми дадете шибания ключ.
— Ооо! — възкликнаха роудитата със смях.
Попи не им обърна внимание. Администраторът се изчерви и припряно извади малък хартиен плик с пластмасова плочка вътре.
— Mademoiselle, ah oui17, добре дошли. Стаята ви е на третия етаж, номер 346. Искате ли помощ за багажа?