— Ти ще уреждаш сметките за хотели на групата и екипа и ще раздаваш хонорарите.
— Различни хотели?
Стейн се усмихна на наивността й.
— Нима мислиш, че рок звездите спят в един и същ хотел с хората от фирмата за доставки на храна? Не, разбира се. Ще трябва да се погрижиш и за някои други разходи. Проявявай инициатива.
— За какво например? — озадачено попита Попи.
В отговор Стейн се наведе над бюрото си, притисна пръст към едната си ноздра и изсумтя, имитирайки смъркане.
— Разбирам — тихо промълви Попи.
Той присви очи.
— Можеш ли да се справиш с това, хлапе? Нямам време да влизам в ролята на бавачка.
— Няма проблем — шеговито бе отвърнала Попи. — Ще се погрижа за всичко.
Веднага се зае да свърши нещо полезно. Спонсорът й даде папка с документи, без коментар. Попи ги занесе, а после се настани на дървен стол в продуцентския офис. Бе прочела в програмата, че групата е отседнала в хотел „Карл Велики“.
— Parlez-vous anglais?18 — попита тя.
— Разбира се, че говорим английски, госпожо — каза администраторката за нейно успокоение.
Попи чу шуртене на вода в слушалката. Водоскок? Явно хотелът бе от класа. Знаеше, че мъжете в офиса я наблюдават.
— Обаждам се от екипа на „Грийн Дрегън“. „Дрийм Мениджмънт“. Да уредим сметката.
— Задръжте, ако обичате — каза жената малко по-хладно.
Попи изчака. След малко заговори по-възрастен мъж със строг тон.
— Вие отговаряте за сметката на „Грийн Дрегън“? Възлиза на петдесет и осем хиляди франка.
Бързо направи изчисление наум. Равняваше се на над седем хиляди щатски долара.
— Освен това настоявам за незабавно плащане и екипът ви да изнесе багажа от стаите на тези „гости“ — сякаш видя гневната му гримаса. — Съсипаха две стаи и вече не мога да ги допусна в сградата ни.
— Бихте ли почакали само секунда?
— Много добре.
Тя натисна бутона за задържане. Обърна се към Майк Рич.
— Говоря с управителя на хотела, Майк. Казва, че иска бандата да се изнесе веднага. Изхвърля ги, а сметката е седем хиляди долара…
Рич я гледаше втренчено.
— Е, реши проблема. Назначена си за счетоводител, нали? Уреди го.
Попи отново включи телефона.
— Monsieur, идвам веднага. Трябва да се срещнем лично, за да обсъдим щетите.
— Заповядайте, госпожо.
Влезе Лио Рос.
— Имаме проблеми с мониторите. Някой да отиде при бандата и да разкара мадамите. Току-що пристигна лимузината на съпругите — погледна към Попи. — Докъде стигна, малката?
— Отивам да уредя нещата в хотела.
Рос се засмя.
— Така ли? Боя се, че този път ще трябва да се бръкнем.
— Връщам се след малко — увери го Попи.
Хотел „Карл Велики“ бе точно какъвто си го бе представяла. На централно място, луксозен, обзаведен с вкус и доста очевидно, скъп.
Попи влезе в мраморното фоайе. На стената бе монтиран японски фонтан. Парапетите бяха позлатени, а на пода имаше меки бели килими. Спря се на рецепцията и каза, че търси управителя.
Появи се около петдесетгодишен мъж.
— Последвайте ме, ако обичате, mademoiselle — каза той. Качиха се с асансьора на последния етаж.
— Тук са президентските ни апартаменти — осведоми я управителят.
Отвори вратите и й ги показа един по един. Наистина бяха съсипани. Попи бе смаяна. Не бе предполагала, че все още е възможна такава вандалщина. Преобърнати телевизори, разляно вино по килимите, счупени лампи, разпилени стъкла навсякъде и петна по стените. В баните вонеше на повърнато. В едната стая, вероятно на Тони, телевизорът бе натрошен на парчета, а пердетата бяха почернели, сякаш някой ги бе запалил. Изражението й стана сериозно.
— Monsieur — каза тя, — може ли да поговорим за това в офиса ви?
На бюрото му имаше семеен портрет. Попи го разгледа, когато се настани на един стол. Две дъщери, тийнейджърки. Започна уверено.
— Monsieur… — прочете името на значката му. — … Сурис, адвокат съм от кантора в Бевърли Хилс, Съединените щати. Представляваме много известни личности, включително и филмови звезди. Зная, че много от клиентите ни отсядат във вашия хотел — кимна към снимката на Том Круз, окачена на стената. — Не бих искала да развалим отношенията си.
Той преглътна с мъка.
— Но щетите…
— Да, щетите са значителни. Но не и за седем хиляди долара. Кога сте закупили онези телевизори? А пердетата? Преди години. Няма да платя за тях като за съвсем нови. А лампите? По няколко франка. Ако ми предоставите сметката, ще я покрия, но после ще ви съдя. Гарантирам ви, че ще похарчите многократно повече за съдебни такси, отколкото ще изкопчите от клиентите ми като обезщетение — управителят не откъсваше очи от нея. Попи продължи: — Както виждате, донесла съм фотоапарат, за да документирам всичко и да избегна неоснователни претенции. Не допускайте грешка. Ще ви съдим за измама.