„В името на нашия Орден и несломимото му Сестринство, настоящият отчет се приема за достоверен и заслужаващ въвеждане в Хрониките на Дома на Ордена.“
Тараза продължи да гледа с нарастваща неприязън думите, появили се на дисплея. Бяха загадъчно неясни в прожекционното пространство поради жълтеникавия мъх на отражението, причинено от утринната светлина.
С гневно движение старшата света майка се оттласна от прожекционната маса, изправи се и отиде до един от южните прозорци. Денят току-що бе настъпил и сенките из двора бяха още дълги.
Дали сама да не отида!
Мисълта събуди нежелание у нея. Тук се чувстваше толкова защитена.. И същевременно долавяше с всяка фибра на тялото си несъстоятелността на това чувство. Бене Гесерит се бе настанила на тази планета преди хиляда и четиристотин години, но все още я смяташе за временно убежище.
Положи лявата си ръка върху гладката повърхност на прозоречната рамка. Всички прозорци бяха проектирани така, че от тях се откриваше великолепна гледка. Нещата, характерни за помещението — размерите му, мебелите, цветовете — показваха, че архитектите и строителите бяха работили с една-единствена цел: да създадат усешане за сигурност у обитаващите го.
Направи опит да се потопи в това усещане, но не успя.
Стаята сякаш още бе пълна с горчивината на току-що приключилите спорове, макар думите да бяха произнасяни с възможно най-учтив тон. Съветниците ѝ се оказаха безкрайно упорити (прието безусловно от нея) поради напълно разбираеми причини.
Редно ли е да се превръщаме в мисионери? И то в полза на тлейлаксианците?
Разфокусираният поглед на Тараза попадна на статуетката на Квинтиниус Виолет Ченои, поставена в нишата до прозореца. Не за първи път помисли, че мнозина в Сестринството бяха приели Ченои за свой модел в изпитанието на агонията с подправка.
Също като мен.
А Ченои бе умряла при върховното изпитание с меланжа, без да стане света майка.
Но тя лично е познавала Тирана.
Възхищението ѝ от Лето II се долавяше във всички нейни доклади.
Тараза натисна един контролен бутон до прозореца и го отвори. Лек, топъл вятър довя аромат на пролетни цветове от ябълковата градина. Сестринството се гордееше с плодовете, които отглеждаше във властовия център на всички свои укрепени постове. Нямаше по-добре поддържана градина в нито един от кийповете и Васалните Домове, изплели паяжината на Бене Гесерит върху по-голямата част от планетите, обитавани от човешки същества още от времето на старата Империя.
„По плодовете им ще ги познаете“9 — помисли тя. — Някои древни религии продължават да бъдат извор на мъдрост.
От удобното си място за наблюдение виждаше цялата южна част от рехаво застроената площ на Дома на Ордена. Сянката на разположена наблизо наблюдателна кула бе изтеглена като дълга и начупена линия през покривите на сградите и през дворовете.
Тя естествено знаеше, че учудващо малката по размерите си тяхна институция бе съсредоточила в ръцете си огромна сила и власт. Отвъд пръстена на овощните и зеленчуковите градини се простираше внимателно подредената шахматна дъска на частни резиденции, всяка от които — заобиколена от плантации. Оттеглили се от служба сестри и подбрани фамилии обитаваха привилегированите имения. По западната граница лежаха острозъби планини, на чиито върхове нерядко искреше сняг. Космодрумът се намираше на двайсет километра на изток. Навсякъде около ядрото на Дома на Ордена бяха оставени свободни равнинни пространства, където пасеше чудновата порода добитък, дотолкова чувствителна към непознати миризми, че животните мигновено хукваха с буйно мучене, щом доловяха и най-слабия мирис на човешко същество, различаващ се от типичните ухания на местните люде. По-отдалечените домове с опазваните с големи усилия насаждения бяха разположени на времето от един башар така, че никой да не може да пресече денем или нощем местността с извиващи се наземни канали, без да бъде забелязан.
На пръв поглед всичко изглеждаше случайно и непреднамерено, докато в действителност царуваше суров порядък. Добре се знаеше, че именно редът олицетворява Сестринството.
Окашлянето зад Тараза ѝ припомни, че една от най-остро спорещите в Съвета сестри търпеливо чака до отворената врата.
Чака моето решение.
Светата майка Белонда настояваше Одрейди „да бъде убита веднага и без колебание“. Не стигнаха до окончателна присъда.
Дар, чашата вече преля. Предчувствах страшната ти самостоятелност. Дори я исках. Но не и това!