Непосредственият проблем бе дошъл с Дортужла. Жената толкова съвестно предостави узнатото от нея, че заслужаваше пълно доверие. Дресьорите и техните футари, както тя разказа, са обезпокоени от нещо, което не искаха да разбудят. Дортужла бе постъпила достатъчно мъдро, за да не си послужи с убеждения и доводи от склада на „Бин Джезърит“. Да не говорим как биха реагирали на това хора от Разпръскването! Все пак какво ги бе уплашило?
— Някаква друга заплаха освен почитаемите мами — предположи изгнаницата, за която това явно бе допустимата граница на конкретност и като такава представляваше една от възможностите, дето следва да бъдат обсъдени.
— Основното е желанието им да сключат съюз — каза Одрейди.
— Обикновена причина за обикновен проблем.
Въпреки че бе прибягнала до Усета за правдивост, Дортужла се застъпваше за действие, сведено само до внимателна проверка на направеното предложение.
Защо изобщо е трябвало да се ходи до Бузел? Дали само защото почитаемите мами са го пропуснали или просто са преценили планетата като незаслужаваща внимание за яростните им набези?
— Едва ли — отвърна Дортужла.
Одрейди се съгласи. Заточеничката, независимо от характера на стореното някога от нея, сега притежаваше немалка собственост, а още по-важен бе фактът, че една света майка разполага с не-кораб, пренесъл я до старшата. Следователно тя знаеше местоположението на Дома на Ордена. От което преследвачите не можеха да се възползват, разбира се. Защото бяха напълно сигурни, че всяка света майка ще предпочете да се самоубие, нежели да издаде тайна с подобна значимост.
Проблемите не идваха сами. Преди всичко бе редно сестрите да се доверят една на друга. Дортужла бе сигурна, че тълкува правилно мотивите на старшата майка. Одрейди превключи на разговор с въпроси от лично естество.
Получи се. Събеседничката й очевидно се забавляваше, но бе напълно готова за предложеното.
Светите майки от отдалечени и самотни планети-постове обикновено имаха т.нар. „други интереси“. В по-ранни времена са ги наричали хобита, ала често пъти вниманието, посветено на тези интереси, стигаше до екстремни величини. За Одрейди почти всички подобни интереси представляваха пълна досада, като особено показателен й се стори фактът, че Дортужла наричаше своите тъкмо с думата хоби. Колекционираше стари монети?
— Какви?
— Имам две сребърни от ранна Гърция и един великолепен златен обол25.
— Автентични?
— Да, истински са.
Думите й свидетелстваха, че се е допитала до Другите Памети за опознаване. Прекрасно. Ползваше способностите си по начин, който допълнително я усъвършенстваше дори когато става дума за хобито й. Вътрешната и външната проява съвпадаха.
— Всичко е много интересно, старша майко — продължи Дортужла. — Наистина ми стана приятно от посланието ти, че продължаваме да бъдем сестри. За мен твоят интерес към платната на старите майстори е успоредно хоби. А и двете знаем защо поех риска да дойда тук.
— Контрабандистите…
— Разбира се. Почитаемите мами не са пропуснали да забележат присъствието ми на Бузел. Контрабандистите ще продадат всичко на предложилите повече. Трябва да приемем, че те добре ще се възползват от ценната си информация за този свят, су-камъните и местната света майка с помощниците й. А и не бива да забравяме, че дресьорите ме намериха.
По дяволите! — помисли Одрейди. — Тя е оня тип съветнички, каквито искам да имам до себе си. Питам се колко ли съкровища като нея са погребани някъде отвъд, след като са ги низвергнали за дребни нарушения? Защо толкова често изхвърляме от веригата способни и талантливи хора? Стара слабост, която Сестринството все още не е преодоляла.
— Мисля, че научихме нещо важно за почитаемите мами — каза Дортужла.
Нямаше нужда да го потвърждава с кимване. Ето я същността на причината, довела заточеничката в Дома на Ордена. Роякът на преследвачите-плячкаджии бе залял старата Империя с убийства и палежи навсякъде, където те подозираха поселища на „Бин Джезърит“. Но, чудно защо, ловците не бяха докоснали Бузел, въпреки че не можеше да не знаят къде се намира той.
— Защо? — попита Одрейди, влагайки във въпроса собствените си мисли.
— Никога не разрушавай своето бъдещо гнездо — рече Дортужла.