„Позволете ми да ви представя нашия старши готвач Пласидо Салат.“
Неговият специалитет „говеждо по Пласидо“ бе обект на завист за мнозина. Почти суров и сервиран с пикантен сос от подправки и горчица, който не скриваше текстурата на месото.
Одрейди намираше ястието за прекалено екзотично, макар никога да не бе изразявала гласно мнението си. Когато Салат й посвети цялото си внимание (след леко прекъсване за корекция на един сос), старшата майка каза:
— Пласидо, хапва ми се нещо специално.
Той разпозна на часа Увертюрата. Одрейди винаги заявяваше желанието си по този начин, поръчвайки „специалното си ястие“.
— Варени стриди, може би?
Танцът започва — помисли тя. И двамата добре знаеха какво иска височайшата посетителка.
— Чудесно! — прие Одрейди и продължи познатото изпълнение: — Но много внимателно, Пласидо, за да не се преварят стридите. В бульона да има малко от нашата целина на прах.
— Също и щипка червен пипер, нали?
— Винаги го харесвам. Да, внимавай също с мелинджа. Съвсем, съвсем мъничко.
— Разбира се, старша майко. — Той с ужас обърна очи при мисълта, че би могъл да прекали с мелинджа. — Подправката веднага убива вкуса.
— Пласидо, свари стридите в сок от миди. Бих предпочела ти лично да следиш за приготвянето, като леко ги разбъркваш до момента, когато започнат да се сбръчкват.
— И нито секунда повече, старша майко.
— Встрани притопли достатъчно маслено мляко. Но не го възвирай.
Той не скри учудването си, че може да бъде заподозрян в евентуално възвиране на млякото, предназначено за ястието от стриди.
— Малка бучка масълце в съда за сервиране — продължи Одрейди. — Залей я с приготвения вече бульон.
— Без шери ли?
— Ах, Пласидо, колко съм доволна, че пое лична отговорност за любимото ми блюдо! Забравих за шерито.
(Е, всички добре знаеха, че старшата майка никога не забравя за каквото и да е, но стъпката бе задължителна в танца.)
— Три унции шери в приготвяния бульон — каза той.
— Стопли го, за да излезе алкохолът.
— Разбира се! Но така, че да се запазят ароматите.
— Кубчета пържен хляб или от тънките солени бисквити?
— Кубчета, моля.
Седнала на маса в една от нишите, Одрейди изяде две порции варени стриди, спомняйки си как ги бе вкусвало някога Морското дете. Тати й даде да опита ястието още когато едва можеше да насочва лъжицата към устата си. Той сам го приготвяше по собствена рецепта. Одрейди я предаде на Салат.
Тя му направи комплимент за избора на виното.
— Особено ми харесва предпочитанието ти към шабли31 в добавка на моите стриди.
— Много сухо шабли с остър привкус, старша майко. От едно от най-добрите ни лозя. Превъзходно отнася стридената миризма.
Тамалани я откри в нишата. Винаги знаеха къде да намерят старшата майка, когато им трябваше!
— Готови сме.
Неудоволствие ли бе изписано по лицето й?
— Къде ще спрем довечера?
— В Елдио.
Одрейди се усмихна. Харесваше Елдио.
Дали Там се стреми да ми угоди, защото знае, че съм е критично състояние? Може би тече подготовката на някакво малко развлечение.
Докато вървеше след нея към транспортните съоръжения, старшата света майка си мислеше колко характерно бе за по-възрастната жена да избере пътуване с тръбовод. Наземните превозни средства я отегчаваха. „Кой иска да губи време на моята възраст?“
Самата тя не обичаше придвижването с тръбовод, когато й се налагаше да пътува. Чувстваше се затворена и толкова безпомощна! Предпочиташе движението по повърхността или с въздушен транспорт и се примиряваше с тръбоводите само когато бързината бе от решаващо значение. Но без колебание ползваше по-малките за пренасяне на кратки писмени съобщения и бележки. За тях е без значение как пристигат до местоназначението си.
Тази мисъл винаги я караше да осъзнава присъствието на мрежата, настройваща се в съответствие с нейните движения независимо от мястото, към което бе тръгнала.
Някъде в сърцевината на нещата (винаги има „сърцевина на нещата“) се намираше автоматизирана система, насочваща комуникационните потоци и даваща сигурност (в преобладаваща част от случаите), че важните послания пристигат там, за където са адресирани.